Уил сви рамене, едновременно смутен и поласкан.
— С баща учен свикваш да запомняш всичко.
С наслада обърна глава към хладния бриз. Тук горе, на площадката, беше несравнимо по-приятно, отколкото долу на земята.
В далечината ясно се очертаваха високите върхове на планините Бакбоун. Благодарение на чистия, незамърсен въздух на Динотопия, различи покритите със сняг, още по-високи върхове на Забранените планини, извисили се като бледи мечти.
В окото му попадна прашинка и той извърна глава.
— Какво сочат данните?
Линиати погледна към масичката за писане. Китайци корабокрушенци бяха донесли в Динотопия умението за правене на хартия стотици години преди то да стигне Европа. Потомците им го бяха развили в истинско изкуство. Производителите на хартия заемаха важно социално положение сред знатните семейства. Ала не отказваха на никого, пожелал да се включи в процеса. Динозаврите с радост участваха в приготвянето на хартия.
— Задава се буря. Спор по въпроса няма. — Линиати прелисти няколко страници. — Голяма буря. Опитваме се да определим точно колко голяма.
Уил погледна на север. Планините, обграждащи Тритаун, пречеха да се види океана дори от платформата, макар от Бент Рут да беше възможно.
— Явно според главния наблюдател на времето е тревожна, щом е разпоредил масова евакуация от Северните полета. Наистина ли опасността е толкова голяма?
— Просто традиционна предпазна мярка — обясни Линиати. — Как си обясняваш липсата на големи градове из Северните полета? Там няма никакви постоянно заселени места, нали? — Сви рамене. — Не е изключено и нищо да не се случи. Ще се изсипят, разбира се, обилни дъждове, на места ще има дори наводнения, а и вятърът ще нанесе известни щети. Трудно е да се предвиди всичко. Именно по тази причина гилдията настоява за постоянно следене на цялата информация за местните условия. — Потупа плочката за писане с пръчицата. — Това е моята работа, а и на другите наблюдатели.
— Какво става, ако се окаже, че е истинска голяма буря?
Усмивката на Линиати се стопи.
— Ако е от онези, идващи от север, които се развихрят веднъж на поколение, тогава има да видим какво ли не.
— Например?
— Трудно е да се определи.
Уил се намръщи.
— За последовател на предполагаемо научна дисциплина не си много точен.
— Как да си точен, щом става въпрос за времето? Предпочитам да не се ангажирам. Нека изчакаме поне още седмица. Тогава ела да ме попиташ пак.
— При последната шестгодишна буря заедно с баща ми се оказахме корабокрушенци. Изхвърли ни на северозападния бряг близо до Хачери. Не съм в състояние да си представя нещо по-ужасно.
Усмивката на Линиати се върна.
— Сигурно си мислиш, че няма по-голяма буря. Шестгодишните са нещо забележително, спор няма. Но буря веднъж на поколение е съвършено различно.
— Преживявал ли си такава?
— Не. Само съм чел. Да се молим да не е такава. — Погледът му се плъзна надолу към плочката. — Данните не са добри.
Уил искаше да продължи с въпросите относно времето, но Линиати го бе помолил да изчака седмица. Би било неприлично да настоява.
— Разбрах, че си пилот на скайбакс — подхвана Линиати, оставяйки плочката настрана.
Уил се облегна на въжените перила, безразличен към тристаметровата пропаст отвъд тях.
— Точно така. Аз съм напълно квалифициран чирак.
— Така си и помислих. — Линиати пристъпи към странно изглеждащ прибор в центъра на площадката и започна да проверява нивото на течностите в множеството стъклени тръбички. Уредът позволяваше на наблюдателите да следят промените в атмосферното налягане, като отчитат височината, на която е разположен Тритаун. — Това обяснява как си успял да се изкачиш тук. — Линиати записа няколко числа върху плочката. — Височината е прекалено голяма за някои хора.
— Никога не ме е безпокояла — отвърна Уил. — Винаги съм имал късмет в това отношение. Някога в Бостън се катерех по най-високите църковни кули. — Засмя се при спомена, част от друг живот, наполовина вече забравен. — Дяконите викаха полиция, но аз побягвах по покривите, преди да успеят да ме хванат.
— Всеки си има своите страхове — подхвърли Линиати. — В моето семейство се разказват истории за гигантски крокодили, които преобръщали лодките и изяждали рибарите. Представяш ли си какво са си мислили предците ми, когато са се озовали тук и за пръв път са видели динозаври?
Тихо се засмя.
— При първата ни среща с тях баща ми и аз също се страхувахме. Но това беше, преди да опознаем динозаврите. Странно е как интелигентността променя представата ти за някого, дори той да има рогови образования по гърба, остри нокти и да тежи колкото цяла рибарска лодка. — Уил се замисли за своя добросърдечен, търпелив скайбакс Цириус с огромните криле. — Или прилича на водоливник с причудлива форма, свален от върха на някоя катедрала.