От задната страна стърчеше една-единствена голяма дървена перка. Прикрепяше я сложна система от лостове вътре в гондолата. От двете страни имаше витла за насочване.
Чаз опря предните си крака върху корпуса, за да надникне вътре.
— Що за механизъм е това вътре?
— Ей сега ще ти покажа. — Демонстрирайки изненадваща ловкост и подвижност, каквато Чаз не би могъл да повтори дори в сънищата си, възрастният аскет скочи леко в гондолата и започна да обяснява на протоцератопса принципа на действие. — Витлото задвижва този лост, той завърта този винт, а той завърта перката и устройството започва да се движи във въздуха.
— Небесните кораби имат по две такива устройства — отбеляза Шремаза.
— Наистина. — Таркуа я погледна. — Но понеже съм сам, построих това нещо така, че да го управлявам самичък.
— Но нямаш балони, за да го издигнат — обади се Чаз. Посочи металните сфери. — Само тези странни глобуси.
Таркуа прояви търпение.
— Откъде знаеш, че това не са балони?
— Балоните се правят от коприна, а не от метал. Металът е прекалено тежък, за да бъде изтъкан.
— Така е. Но тези не са тъкани, разбираш ли? Растат естествено в дъното на пещерата и при подходящи грижи стигат размерите на зелка.
Изпълнен със съмнения, Чаз изсумтя.
— Как се „отглежда“ метал?
Дайноникът отметна глава и се загледа гордо в сферичните си творения.
— Това са хидромагнезийни балони. Оформят се бавно подобно на другите по-обикновени пещерни образования, които виждате наоколо. Като прилагам знания, трупани от древни времена, е възможно силно да увелича размера им. Когато пораснат достатъчно за целите ми, ги отделям внимателно и ги нося тук. Замествам газовата смес, която съдържат, с водород, какъвто има в изобилие из естествените дупки навсякъде по тази планина. Хелият е по-безопасен, но изисква уреди за изкуствено добиване, а аз нямам такива. Щом напълня балоните с водород, покривам крехката им повърхност със специален прозрачен лак и така силно ги заздравявам.
— И за какво са ти необходими? — Шремаза гледаше странните сфери с неразбиране. — Каква полза имаш тук от тях?
Таркуа премигна насреща й.
— Ами когато съм готов да умра, се надявам да ги използвам, за да се изкача до пословичните небеса. Повдигащата им способност е невероятна.
— Метални балони. — Кеелк внимателно разглеждаше пълните с газ глобуси. — Какви невероятни неща създава природата.
— Те като че ли противоречат на естествените закони. — Аримат се бе приближил, за да надникне в гондолата. — И въпреки това — ето ги пред нас.
— Има място за всички — увери ги Таркуа. — Силният вятър вероятно ще затрудни навигацията. Но истинското ми опасение е, че ако ги използваме, за да спасим приятеля ви, може да не ми остане достатъчно водород да се върна на Балкона. Балоните не са идеални, ако ме разбирате, и имат склонност да издишат. Ако стигнем до Северните полета, но не можем да се върнем, как ще се изкача до небесата?
Кеелк пристъпи смело напред и постави ръка върху рамото на дайноника. В архаичното минало предците на Таркуа щяха да я убият и изядат намясто. Но през последните шестдесет милиона години много неща се бяха променили и дайноникът се заслуша в думите на малката струтиомимус.
— Ти си чудесен, Таркуа. Благодетелен и морален. Дойде ли време да минеш към следващия живот, независимо в каква посока лежи той, едва ли ще ти е нужен уред като този, за да те отнесе там.
Майка й я погледна с тихо одобрение.
— Признавам, че от време на време подобни мисли ми минават през главата. — Аскетът се загледа с умиление в уреда, струвал му толкова много време и усилия. — Може би пък да е по-пригоден за този случай. — Извърна се и надникна към небето. — Времето не е обещаващо.
— Както не е обещаващо и бъдещето на Уил Денисън — промърмори Кеелк. — Изгледите му за оцеляване намаляват с всяка минута.
Таркуа кимна замислено.
— Ще ни бъде трудно да се справим сред тези ветрове.
— Извинявай — излая Чаз, — „ни“ ли каза? Да не смяташ, че аз — един протоцератопс — ще полетя във въздуха? Не говориш сериозно?
— Ще летим! Ще летим!
Без да чакат покана, Трил и Аримат скочиха в гондолата.
— О, неизтощимия ентусиазъм на младежта. — Мърморейки под нос, Таркуа също се намести в летателния апарат и отвори страничната врата. — Ако сте готови?
— Почакай — настоя Чаз. — За какво да сме готови? — Хвърли невярващ поглед към Шремаза. — Нали не възнамеряваш да се качиш в това нещо?
Без да обръща внимание на брътвежа на протоцератопса, тя се загледа в небесния кораб.