Никой не му обърна внимание.
— Бягайте! — изпищя Андреас, докато върху групата се изля нов пороен дъжд.
— Чакайте!
Уил се извърна да види кой го каза. Поне един от екипажа го беше послушал!
Цялата несигурност, цялото объркване и тревожни мисли, обзели помощник-капитана, най-после се бяха уталожили. Бавно измъкна пистолета от колана и с безразличие го остави да се плъзне от пръстите му. Оръжието цопна в плитка локва дъждовна вода. Погледна Андреас настойчиво и се обърна към останалите.
— Защо да бягаме? Това означава да продължим да бягаме до края на живота си. Кой от вас наистина мисли, че ще се махнем от този остров без разрешението на хората и динозаврите, които го обитават? Те са господари на тази земя, не ние. Защо да не приемем единствения шанс, който ни се предоставя? Послушайте момчето!
Мъжете се колебаеха. Изтощени и изплашени, бяха готови да се вслушат в здравия разум.
Блакстрап сновеше напред-назад сред тях.
— Какво ви става? Размърдайте си страхливите задници. Обратно в каньона!
— Не. — За своя изненада Смигинс погледна безстрашно другаря си, с когото бе преживял доста трудни години. — Уморих се да бягам, Брогнар. Омръзна ми да се будя посред нощ; да стоя на пост, да сънувам преследвачи. Писна ми да се прокрадвам на сушата, за да пиянстваме няколко вечери, а после пак да се връщам крадешком на кораба. Вече не съм млад. Пиратството е отмираща професия. И най-смелите ги очаква кратък и тежък живот.
— Внимавай какво приказваш, Пристър — избоботи Блакстрап заплашително.
Смигинс не се смути. Обърна се към зяпналите го в устата моряци и продължи. Тътенът на приближаващите сороподи се усилваше с всяка измината минута.
— Помнете какво ни каза момъкът. Помислете си какво означава то всъщност. Никой от нас няма да има досие в тази… — Погледна към пленника. — Как я нарече, Уил Денисън?
— Динотопия — отвърна Уил тихо.
— Да, Динотопия. Тук всички сме свободни хора; обещават ни ново начало. Нов живот за всички. Има ли някой от вас, който не е готов да се отърси от миналото си? Ти, Мкузе, какъв беше преди да станеш бандит?
— Речен рибар — отвърна зулуто замислено. — Но тук видяхме само поточета.
— Има и реки! — притече се Уил на помощ на помощник-капитана. — Големи, бързотечащи, с много улов. Почакайте само да видите рибата в Полонго.
— Чувате ли? — Смигинс пристъпваше от мъж на мъж, взираше се дълбоко в очите им, хващаше за яките онези, които изглеждаха несигурни или втрещени, и леко ги разтърсваше. — Защо да дозасилваме вината си като бягаме? Досега не сме наранили никого тук. Да паднем в краката на местните жители — може пък да проявят милост и да ни приемат сред тях. — Обърна се към Уил. — Нали така каза, момко? Възможно е да станем жители на тази страна, нали?
Уил кимна енергично, но се опитваше да държи под око разярения Блакстрап.
— Всички, които пристигат тук, изоставят предишния си живот. И динозаврите, и хората ще ви приемат еднакво охотно.
Ръскин пристъпи напред.
— Три пъти съм заобикалял нос Хорн и всеки път бягах от нещо. Сега вече казвам: няма да бягам. — Усмихна се на Уил с почти беззъбата си уста. — Вярвам на момчето.
— Дресирах коне, преди да хвана морето. — Андреас погледна на запад, където придошъл от дъжда поток с коварно дъно бе забавил спасителния отряд. — Харесваше ми да усещам вятъра в косата си. — Огледа гигантския соропод начело на колоната — едрите му крака, дългия мускулест врат и ездача в седлото зад главата на динозавъра. — Какво ли е да яздиш такъв звяр в галоп?
— Можеш сам да разбереш — увери го Уил. — Всеки соропод има любим човек, който се грижи за него. С охота се оставят да ги яздиш, стига да се грижиш за тях.
— Какви са тези приказки? — изкънтя гласът на Блакстрап. Той стъпи в кръга, размаха сабята си и няколко мъже се отдръпнаха от пътя му. По лицето му се стичаше дъжд и мокреше огромните му мустаци. Обърна се към помощник-капитана. — Преживели сме доста неща заедно, господин Смигинс. Да не би след всичко, сега да подклаждаш бунт?
Помощник-капитанът не трепна.
— Не е бунт, Брогнар. Наистина видяхме много — ти и аз. Особено през последната година — мирен човек не вижда толкова и за цял живот. Но… — Поколеба се. — Уморих се да бягам. — Погледна край капитана и посочи Уил. — Момъкът ни предлага по-добър изход, отколкото всеки от нас е допускал. Това е шанс, Брогнар. Шанс за всички.
— Ами ако лъже, Смигинс? Тогава какво?
Помощник-капитанът сви рамене.
— Все тая е дали ще загинеш под краката на динозавър, или ще увиснеш на бесилото, предполагам.