Направи знак на преданите му моряци, извърна се и бързо се завтече по пътеката към каньона.
Останалите пирати гледаха смаяно как облеченият в роба дайноник Таркуа се покланя ниско на Уил. Чумаш пръв долови движението над главите им и нададе сепнат вик.
— Всичко е наред — побърза да го успокои Уил. — Това е вид небесна лодка. Кораб като вашия.
Не приличаше обаче на никоя от небесните лодки, които беше виждал, помисли си той. Във въздуха я държаха балони, направени сякаш от метал — нещо, естествено, невъзможно.
Докато гондолата се спускаше бързо към тях, едно познато лице надникна през ръба на парапета и нечия ръка започна енергично да му маха.
— Кеелк! Това си ти!
Пиратите се чудеха накъде да гледат: дали към това ново чудо, или към младия пленник, който бясно се опитваше да се освободи. Най-после новопристигналият го успокои.
— Уил Денисън, предполагам? Видях те в храма, но не говорихме. В ретроспекция съжалявам, защото ако бяхме комуникирали тогава, това прибързано пътешествие нямаше да се състои.
Уил кимна бавно.
— Опитах се да извикам, но не ми позволиха.
— Така предположиха и приятелите ти. Имаш отлични приятели, трябва да добавя. Моля да ме извиниш, но се налага да обърна внимание на апарата си. Още горе видях, че няма да се приземи навреме и затова скочих в — както ми се стори — решителния момент. Радвам се, че не пострада.
Мина край смаяните пирати и скочи невероятно високо във въздуха. Понеже знаеше, че неговият вид е от най-добрите скачачи в Динотопия, Уил единствен от хората на земята не онемя от изпълнението му. Дайноникът се вкопчи в ръба на гондолата с две ръце и се покатери вътре.
— Ако можете да ни помогнете — провикна се той оттам, — ще бъде много добре.
За миг никой не помръдна. После Мкузе се обърна към приятелите си.
— Е, ще ставаме ли добри граждани, или не? Хайде!
Мъжете оставиха оръжието настрана — някои го правеха за пръв път през живота си — и хукнаха да помагат на мятащия се във въздуха летателен апарат. Тълпата долу се опитваше да го хване, но постоянният вятър подхвърляше гондолата и те все не я достигаха. По указание на Таркуа струтиомимусите спуснаха въжета и пиратите тутакси ги хванаха. Забиха пети в подгизналата от дъжда земя и започнаха да теглят гондолата надолу. Неколцина изпопадаха в калта за радост на другарите си.
С общи усилия приземиха гондолата. Щом докосна земята, Таркуа изскочи навън и започна да дава нареждания на съвършено правилен английски. Моряците, възприемащи доскоро динозаврите само като особени, екзотични животни, изведнъж се впуснаха да изпълняват заповедите.
— Вържете онова въже за палмата… Не, не така… Сега вече е по-добре. Дърпайте леко. Леко.
Таркуа даваше указания като опитен морски офицер.
— Добри възли правиш — похвали той мъжа, близо до него.
Самюел се ухили на дайноника.
— Това го умее всеки от нас.
Шремаза, дръпнала резето на страничната врата на гондолата, подканваше децата си да слязат. Стенейки, Чаз излезе със залитане последен, намери си мека земя и моментално легна по корем.
— Чаз! — зарадва се Уил на приятеля си.
Протоцератопсът го погледна немощно.
— Нима наистина отново стъпвам на твърда земя? Нямам това усещане. Имам чувството, че продължавам да се движа. Още се люлея, залитам наляво-надясно. О-о-о-о…
Затвори очи, а Уил го погледна със съчувствие.
Приземиха се точно навреме. Един от балоните вече издишаше, а два от останалите бяха повредени.
Таркуа въздъхна примирено и скочи в гондолата, за да изпусне газта от повредените балони. Направи го бързо — просто ги проби с острите си нокти. Водородът излезе със съскане от металните глобуси. Щяха да ги поправят и надуят отново, но известно време небесният кораб нямаше да лети.
— Е, не стигнахме много близо до небесата — промърмори той.
— Небесата ли? — заедно с дайноника Уил оглеждаше пострадалия апарат. — За това не знам, уважаеми мъдрецо, но когато се стовари върху Блакстрап, ми заприлича направо на ангел.
Познато чуруликане накара Уил да се извърне. Кеелк стоеше наблизо с протегнати ръце. Усмихна се и докосна дланите й със своите. После, съвсем в стила на струтиомимусите, тя обви дългата си шия около неговия къс врат — първо отляво, после отдясно. Същата размяна на ласки бе повторена с брат й, сестра й и майка й; главата на Уил леко се замая от тази демонстрация на чувства.
— Казват, че си ги спасил и сега с радост ти се отблагодаряват за услугата — преведе му Таркуа. — Позволи ми да те освободя от въжетата.
— Благодаря.