Уил усети как могъщият врат под него потреперва. Радваше се, че Циркус не е тук. Той никога не би устоял на такъв порив на вятъра.
Придружена от мощен всмукващ звук, вълната се оттегли, само за да отстъпи на втора и трета. Огромното тяло под Уил потрепери, но не поддаде. Над грохота на вятъра дочу ездачи и сороподи да си подвикват окуражителни думи.
Фалангата издържа. Грамадните динозаври стояха като канари пред свирепата буря.
След като и третата вълна ги обля, окото на циклона започна да се премества навътре към сушата; Уил знаеше, че ще се сблъска в солидните скали на Уинди Пойнт и ще отслабне. Талазите на бурята вече намаляваха. Обливаше ги пороен дъжд, който наводняваше ниските земи, но същевременно разреждаше морската сол и отмиваше голяма част от нея обратно в морето.
Дали Блакстрап и хората му бяха успели да стигнат до по-високи места, преди бурята да ги връхлети? Нямаше как да разбере. А и Уил бе прекалено зает с мисълта за приятелите си, за да продължи да разсъждава върху това.
Ездачите провериха невредими ли са оцелелите. Вода се стичаше по бледите лица, по грубата динозавърска кожа, по подгизналите моряци, по бързо и неразбираемо говорещите струтиомимуси, по непроницаемия дайноник, по възбудения малък тиранозавър, по нещастния млад протоцератопс.
— Ще има ли още? — попита Уил след като изплю водата от устата си.
Маратая сведе глава, за да му даде възможност да стъпи на земята.
— Не мисля — отвърна Карина. Постави ръка над очите си и огледа хоризонта. — Бурята отива на запад. Според старите писания не винаги се появяват такива вълни. Заслужаваше си да се види, нали?
— Определено.
Но по-добре щеше да бъде, помисли си Уил, да се наблюдава от палатка високо горе в планината. Плъзна се от седлото. От гърба на бракиозавъра се стичаше дъжд като водопад.
Видя нещо да се мята в локвата: две големи риби бяха останали на брега след оттичането на вълната към лагуната. Внимателно ги взе и ги пусна в бързо изтичащ се поток. Те мигом се понесоха към морето.
Навсякъде наоколо лежаха риби, но с изцъклени очи. Представляваха чудесна храна, но лично Уил намираше месото им за малко жилаво. Притикил обаче вече си избираше хубави парчета. За пръв път откакто бе пленена, разполагаше с достатъчно храна. Немного далеч Анбая и Чинли обсъждаха как най-добре се готви риба. За тях това представляваше истински пир.
Уил чу стенание — огледа се: Чаз вървеше с несигурна крачка към него. И по гърба на протоцератопса се стичаше вода.
— Как се чувстваш? — попита той загрижено.
— Уморен. Уморих се да бягам от карнозаврите в Дъждовния басейн, уморих се да вися в прегръдките на тиранозавър, да летя в небето, прихванат от тръстики и въжета, уморих се да се пазя от удавяне върху врата на соропод. — Малкият преводач кихна. — Само да се върнем в Тритаун, кълна се, че няма да стъпвам до морето.
— Не говори така. Малко лудуване по плажа от време на време е полезно за всички. — Уил огледа тъмните, бързопридвижващи се облаци. — Просто е нужен хубав, топъл, слънчев ден.
— Просто са ми нужни високи сухи равнини и улици — заяви решително протоцератопсът.
Чаз бе градски динозавър, даде си сметка Уил. Е, не всички си падаха по прелестите на провинцията.
— Пристигнахме, за да ви спасим само от бурята, а не и от тези хора — отбеляза Карина. Посочи Хисаулук: — Струтиомимусът ни описа по-различна картина.
— Нещата се промениха — поясни Уил. — С изключение на тримата бегълци, всички тук приеха да се откажат от старите си навици и искат да станат добри граждани на Динотопия. Гарантирам го, както ще гарантират Таркуа и струтиомимусите, които са с нас. А колкото до моряците на кораба, и те ще решат същото според мен, след като поговорят с другарите си тук.
Уил погледна на запад: там се виждаше спокойно издигащият се силует на „Кондор“. Каквито и да са намеренията на екипажа, сигурно са твърде изтощени и уплашени, за да окажат съпротива. Не се съмняваше, че Смигинс и останалите бързо ще ги убедят да проявят здрав разум.
Ездачката кимна замислено.
— Крайното решение ще вземе Великият съвет на Соропол. — Зад гърба на Уил моряците се размърдаха смутено. Приличаха на провинили се ученици. Карина се усмихна. — За момента обаче приемаме думата ти. — Повиши глас: — Ако наистина оставяте прегрешенията си зад гърба, ще се отнасяме към вас като към всички други корабокрушенци. От този момент нататък сте наши гости.
Вдигна ръка. Зад нея дванадесет масивни шии се сведоха едновременно и образуваха нещо като арка. Гледката бе впечатляваща.