— Да, така е — призна Копърхед. — На драго сърце ще разпоря някой и друг корем.
— Точно така, момчета. Ще ни трябва само малко късмет с времето. Ще натоварим кораба и поемаме към Дърбан. Обещание за съкровища като нашето лесно ще ни събере екипаж. — Очите му сияеха от злорадство. — После се връщаме тук и подпалваме това неестествено общество от хора и динозаври. Ще си отмъстя аз! Ще видят те!
Размаха юмрук на дърветата, които, естествено, не му отговориха.
— Ами ако решат да се бият, капитане? — не мирясваше Дейвис.
— С какво? Нали чу момчето? А колкото до динозавърските същества, обзалагам се на смарагд с големината на носа ми, че едно модерно оръдие бързо ще ги повали, колкото и да са големи. С пушки и оръдия лесно ще сложим край на тази Динотопия или както там се нарича. Ще…
Внезапен шум прекъсна тирадата му. Звярът се бе приближил съвсем тихо. Стоеше пред тях мълчаливо и единственият звук бе от тежкото му дишане.
— Назад! — извика Блакстрап и измъкна двата пистолета. — Пригответе пушките. Прогонихме такъв дявол с шума и проблясванията от изстрелите. Защо да не се справим и с този?
Дейвис изпищя и се хвърли на земята.
— Капитане, зад нас има друг!
Блакстрап се извърна в момента, когато второ чудовище, едро почти колкото първото, изскочи иззад дърветата. Въпреки страха, който всяваха, той се възхити колко безшумно и грациозно се придвижват. Стисна пистолетите още по-здраво.
— Спокойно, спокойно. Запазете самообладание. Не е изключено да не ни обърнат внимание и да се нахвърлят едно срещу друго. Дръпнете се настрана. Точно така. Явно ги интересува нещо друго.
Копърхед се изпълни с надежда.
— Виж им стомасите, капитане. Виж ги колко са издути. Тези двамата току-що са яли. Ако приличат на лъвовете, няма да се интересуват от храна поне няколко дни.
Действително едрите месоядни не се интересуваха от храна. Наблюдаваха тримата мъже внимателно, но не даваха признаци, че ще ги нападнат. Цялото им държане излъчваше безразличие.
— Май ще ни оставят намира — прошепна Дейвис. — Не се интересуват от нас.
— По дяволите! — промърмори Копърхед. — Появи се и трети дявол! Но всичко е наред. Той е доста по-малък.
Блакстрап събра вежди.
— Малък ли? Какво искаш да кажеш с това „малък“?
Обърна се.
Копърхед беше прав. Там стоеше доста по-дребен представител на великаните зад тях и блокираше пътя им за отстъпление.
— Минете от лявата му страна. — Блакстрап впи пръсти в пистолета. — И то изглежда сито. Не биха се занимавали с нас при наличието на толкова храна наоколо.
В продължение на няколко мига се надяваха да им се размине и да се измъкнат. Дейвис прошепна леко разтреперан:
— Малкото, капитане, не ти ли се струва познато?
— Познато? Какви ги дрънкаш, човече?
В този момент то разтвори челюсти и изръмжа няколко пъти. В отговор двете привидно незаинтересовани чудовища се размърдаха, отърсвайки се от летаргията. Пристъпиха напред и земята потрепери. Огромните им уста се отвориха — видяха се тъмнорозови езици и остри зъби.
Едва тогава Блакстрап разпозна най-дребния член на триото. Беше малкият динозавър, който плениха. И ако това бе малкият, то двете зъбати едри същества трябва да са…
За втори път откакто стъпи в Динотопия Брогнар Блакстрап загуби дар слово.
Това беше и за последен път.