— Зарежи чувствата си, господин Смигинс. Ако тук има и прясна вода, земята ме задоволява.
Помощник-капитанът не отговори нищо — предпочете да запази тревогите за себе си. Блакстрап и без това нямаше да им обърне внимание.
IV
Докато екипажът закрепяше кораба, от време на време от вътрешността на сушата долитаха странни викове и шумове. Те само подсилваха безпокойството на Смигинс, но оказваха съвършено различно въздействие върху екипажа, лишен от толкова богато въображение.
— Диви животни. — Йохансен доволно потри ръце в очакване. — Прясно месо!
— Бизони, ако имаме късмет — уточни жилавият дребен Анбая от Хавайските острови. — Ще организираме ли ловна група, капитане?
— Скоро, гладен безбожнико — обеща Блакстрап развеселен. Погледът му се плъзна по палубата. — Къде е проклетият африканец? Кажете му да се измъкне от трюма. Няма да потънем.
Двама мъже се спуснаха в трапа да търсят война от племето зулу.
Продължаваше да духа вятър. Клатеше кораба и рошеше опашката на Смигинс. Вече бе доста по-слаб. Небето на североизток обаче тегнеше все така тъмно и заплашително. Над сушата започна да се стеле мъгла и закри планините в далечината.
— Какво ще кажеш, Пристър? — Блакстрап кимна към брега. — Изглежда безопасно.
— Същото може да се каже и за островите Фиджи — отвърна Смигинс, — а са свърталище на най-известните канибали в Тихия океан. С изключение, вероятно, на диваците в Нова Гвинея, за които казват…
— Достатъчно! Никога ли няма да се научиш кога да си затваряш устата? Ще слезем на брега да видим какво ще успеем да си набавим — например вода, храна пък и нещо друго. — Извиси глас: — О’Конър! Треганг! Спуснете лодка във водата.
Смигинс не възрази. Той, подобно на всички останали, изгаряше от нетърпение да усети отново твърда земя под краката си вместо люлеещата се палуба.
Изпратиха две дузини хора на тесния плаж, а още толкова останаха на кораба, за да продължат с ремонта. При всяко прекосяване на спокойните води на лагуната с лодката, хората в нея коментираха изобилието от странните на вид риби във водата. Из топлите плитчини се виждаха и необикновени същества, които никой не бе в състояние да определи. Смигинс изяви готовност да ги изучи, но Блакстрап не искаше и да чуе за някакво бавене. Ако нещо не бе годно за ядене или да се превърне в злато, то не представляваше интерес за него.
Сред мангровите дървета откриха тесен проход; оставиха половината от хората да изследват брега, а другите поеха сред гъстата растителност. Скоро се озоваха в тесен, виещ се в меандри поток. За радост на всички водата скоро изгуби възсоления си вкус.
Мангровите дървета оредяха и на тяхно място се появиха острици, тръстика и други водолюбиви растения. Смигинс бе убеден, че различава по брега не само папур, но и див ориз — още нещо за ядене: щяха да го добавят към рибата, която вече видяха. Тази земя не само щеше да утоли жаждата им, но и да ги нахрани.
Скоро течението на потока стана по-бързо; наложи се мъжете да гребат по-усилено. Сега поне разполагаха с достатъчно вода, за да заситят жаждата си. Трудеха се с възродена жизненост.
Потокът се стесни дотолкова, че лодката не можеше да се движи. Изтеглиха я върху ивица бял пясък на брега. Високата до коленете трева ухаеше приятно и те продължиха напред, като държаха пушки и саби в готовност.
Независимо от привидното спокойствие, Смигинс беше все така притеснен.
— Отваряйте си очите. Не се знае какви животни обитават дива земя като тази.
— Да, да — съгласи се Анбая. — Внимавайте за краката си.
— Краката ми ли?
Мъжът, който се обади, имаше превръзка над празната си очна ябълка, а от лявата му ръка липсваха два пръста — резултат на прекалено близка среща с прелитащ снаряд.
Дребният Анбая се усмихна.
— Змиите обичат високите треви.
Неколцина от мъжете видимо се сепнаха и започнаха да внимават къде стъпват. Анбая се засмя отново, но никой не сподели веселието му.
Не попаднаха на змии и скоро високата трева остана зад тях. Отправиха се към район с ниски хълмове. Пред погледа им се издигаха дървета от всякакви земи. Имаше и дъбове, и палми. Някои тежаха от плод. Смигинс се огледа за маймуни — те биха се хранили с тях, пък и щяха да подскажат на мъжете кои стават за ядене и кои — не. Не само че не се виждаха никакви маймуни, но нямаше и следи от тях. Сподели наблюдението си с Блакстрап.
— Е, няма маймуни. Какво от това?
Блакстрап използва сабята си, за да разсече изпречил се на пътя му филодендрон.