През цялото време съществата така и не разбраха, че докато изучават земята, други внимателно изучаваха тях.
V
Хисаулук се надигна заедно със слънцето. Разтваряйки челюсти на сто и осемдесет градуса, той се прозина продължително и ги затвори рязко. Все още в положението, в което бе спал — краката му прилежно сгънати под него — протегна ръка да докосне гърба на партньорката си. Шремаза продължаваше да спи отпусната; бе извила шията си така, че главата й лежеше върху гърба.
При допира вратът й се изправи. Изсвири нежно; двамата докоснаха клюнове — разтваряха ги и ги затваряха в серия от бързи движения на челюстите, от което се получаваше нежен, изпълнен със съдържание дует. После тя се надигна, опъна крака, а дългата тясна опашка се стрелна назад. Наблизо децата спяха непробудно като три розови купчинки върху възвишението от мъх и меки зелени листа.
Хисаулук се извърна към изгрева. Въпреки притъмнените буреносни облаци, той бе по-скоро ярък.
— Изключително красиво утро. Но ако тези облаци се насочат към брега, ще се измокрим. — Тръпки преминаха по гърба му, докато се протягаше. — Ще събудя децата.
Пристъпи към импровизираната постеля от мъх и листа и внимателно прокара пръсти по гърбовете на две от лежащите фигури. После и по шиите им. Под нежната му ласка децата се събудиха бавно и се надигнаха като изпълнени с очаквания цветя.
— Време ли е да тръгваме, татко? — попита най-малката от тримата — Трил.
Изправяйки се, първо ритна с едното, после с другото краче, та да прогони и последните остатъци от съня.
— Време е. Трябва да се прибираме в Бент Рут, а и няма начин да предвидим кога ще се разрази бурята. — Посочи към морето. — Признаците не са добри. Ако е лоша, колкото се очаква, не е хубаво да ни свари тук, сред полето. Не и след като всички други са го напуснали. До довечера искам да сме на по-високо място.
Тя кимна. До нея брат й и сестра й изпълняваха сутрешните си упражнения. Струтиомимусите, подобно на близките им братовчеди дромозаврите, овираптозаврите и някои други, много си падаха по научените от хората упражнения тай-чи и ги бяха превърнали в част от сутрешния си ритуал. Групата пирати, повечето от които си почиваха недалеч, не забеляза колко старателно и прецизно го изпълняваха. Двамата на пост по-близо до съществата се ослушваха само дали нещо не прошумолява в храстите и дебнеха за внезапни проблясъци на цветове наоколо. Съсредоточени единствено в това, те пропуснаха въпросния ритуал, а той със сигурност щеше да промени мнението им за интелигентността на плячката, която смятаха да заловят.
Закусиха с плодове и насекоми, хвърлиха последен поглед към удобното временно жилище, където прекараха нощта и поеха в посока, която следваше да ги изведе по-високо по склоновете на хълмовете. След ден ходене щяха да стигнат до пътеката, вливаща се в пътя, който свързва планинските градове с фермите из Северните полета.
Децата бягаха сред храстите и упражняваха младите си крачета. Енергични, развълнувани подсвирквания и писъци изпълваха въздуха и се сливаха с чуруликането на птиците откъм дърветата. Двамата възрастни поддържаха равномерно темпо с къса крачка. В края на краищата не виждаха причина защо да не поудължат последния ден от ваканцията си.
Движеха се, пренебрегнали всякаква бдителност. Освен заплашителната буря в Северните полета, не съществуваха никакви опасности. Хубаво място за живеене, помисли си Хисаулук, ако нямаш нищо против на всеки шест години да си събираш багажа и да напускаш дома си. Напълно спокоен, той остави децата да налагат темпото.
Растителното разнообразие, сред която се движеха, бе необичайно дори за Динотопия. Дървета растяха редом до папрати. Виждаха се борове, ели и палми. Манго и папая си деляха място с храсти, които през древността бяха раждали боровинки.
В тази част на подножията на хълмовете нямаше нито ферми, нито обитатели. И понеже дълго никой не бе минавал по пътеката, тя беше обрасла. По едно време растителността започна съвсем да се сгъстява и децата тръгнаха в индийска нишка след родителите си — с едрите си тела те без особени усилия пробиваха път през гъсталака. Шремаза щеше да е доволна, когато най-после излязат на централната пътека. Оттам лесно щяха да стигнат до пътя Галинга.