От всички посоки се появиха тичащи хора: изотзад и от другата страна на трапа. Неколцина тупнаха от дърветата като кокосови орехи. Общата им тежест върху периферията на мрежите държеше Хисаулук прикован към земята.
Тримата струтиомимуси се съпротивляваха и бореха: задните им крака, достатъчно силни да нанесат запомнящи се удари с едно-единствено изритване, обаче бяха омотани в мрежите. Освен това семейството, изпаднало в шок от събитията, не успяваше да окаже адекватна съпротива.
Хисаулук се опита да ритне, но го повалиха на една страна и не успя да уцели никого. Якото влакно се оказа прекалено неотзивчиво за клюна му. За пръв път през живота си съжали, че няма зъби. Долу в ямата Трил и Аримат виеха от отчаяние.
Това с нищо нямаше да помогне, както Хисаулук добре знаеше. Бяха пристигнали в тази част на Северните полета заради спокойствието. В изолирания район нямаше кой да чуе воплите им. Никога не бе допускал, че някога ще съжалява за избора си.
Не можеше да извие глава, но подвикна на партньорката си:
— Добре съм — обади се Шремаза зад него. — Но какво е това? Какво става с нас?
— Не знам.
Опита да се надигне, ала се оказа изцяло омотан. Човешки ръце обхождаха здраво вързаните му крака и почувства как дебели въжета оплитат глезените му.
Човешко лице със силен слънчев загар се взираше в очите му, а устните бяха извити в широка усмивка.
— Какво е това? — цвъртеше той отчаяно. — Защо постъпвате така със семейството ми? — Не очакваше човекът да го разбере. Това беше работа за професионален преводач — само той можеше да предаде на човешки казаното на езика на струтиомимусите. Но се налагаше поне да пробва да направи нещо. — Какво става тук? Какво става с вас, хора? Ако е някаква игра, не я намирам за забавна. Възнамерявам да се оплача пред първия човек на закона, когото видим!
Блакстрап се появи между две млади дървета гинко, за да разгледа по-отблизо плячката си.
— Чуй ги само как неспирно цвърчат. Какъв шум. Ще речеш — кряка гигантски папагал.
— Скоро ще поутихнат, предполагам. — Дишайки тежко, възбуденият Смигинс помагаше да дозатегнат краищата на мрежите, та още по-здраво да заклещят пленниците. — Чувал съм, че някои морски вълци обичат папагал да стои на рамото им. Защо не опиташ с един от тези, капитане?
— Да, да… Във всички кръчми от Сингапур до Ливърпул хората ще извръщат глави да ме гледат.
Блакстрап прихна да се смее. Моряците също се захилиха.
Тази реакция само увеличи объркването и озадачи още повече струтиомимусите.
— Защо се смеят? — зачуди се Шремаза. — Изключено е нашето състояние да им се струва забавно!
— Не знам. Виж дрехите им, Шремаза. Чуй как говорят. Мисля, че е онзи човешки език, който се нарича английски. Положително не са оттук.
— Да не са корабокрушенци? — попита омотаната Кеелк, надничайки от друга част на мрежата.
— Не приличат на корабокрушенци. Дрехите им са здрави, пък и нито изглеждат изтощени, нито гладни като моряците, изхвърлени от морето. Нещо странно става тук.
— Защо не ни отвръщат? — Хисаулук съжаляваше, че с нищо не може да утеши отчаяната Шремаза. Притесняваше се не за себе си, а за децата. — Не очаквам да разбират нашия език, но е редно дори корабокрушенци да различат интелигентен жест. — Хисаулук я усети как потреперва до него. — Виж как ни гледат. Виждала съм хора да гледат птици по този начин.
Именно тогава някакво прозрение осени Хисаулук с ужасна и непреодолима сила.
— Те не познават динозаврите! Начинът, по който действат, показва, че ни смятат за долни животни, не по-интелигентни от рибите!
— Какво ще правим? — В тона на Шремаза се прокраднаха първите наченки на страх. — Нали не възнамеряват да ни убият?
— Представа нямам. — Хисаулук отново се опита да ритне и откри, че глезените му са привързани към повален ствол, проснат между тях. Приклещен по този начин, би могъл да стои прав и дори да върви, но само със ситни, колебливи стъпки. Беше изключено да рита. Стволът бе прекалено тежък. — Тези хора са невежи и необразовани. Те са от външния свят. Кой знае на какво са способни? Трябва да сме готови за всичко!
— Престанете! — извика Шремаза към хората, наобиколили ямата.
Без да й обърнат ни най-малко внимание, започнаха да мятат по-малки мрежи, за да уловят и изтеглят нагоре Трил и Аримат. Децата пищяха и протестираха енергично, но без резултат.
— Успокойте се! — провикна се Хисаулук над целия вой, за да го чуят. — Паниката няма да ни помогне. Тези странни човешки същества не разбират нищо. Кеелк, виждаш ли какво става?