Някъде изотзад се обади дъщеря му:
— Извадиха Аримат и Трил. Сега завързват ръцете и краката им, както направиха с нашите. Струва ми се… Май хората внимават да не ги наранят.
От облекчение Шремаза изсвири дълго.
— Възможно е да не са съвсем нецивилизовани. Може да са само необразовани.
Щеше да е по-малко уверена, ако знаеше, че екипажът на Блакстрап внимава да не нарани пленниците, за да не снижи пазарната им стойност. Увредената стока щеше да им донесе по-малко злато.
— Добре се справихте — похвали Смигинс хората.
Стоеше до Блакстрап и наблюдаваше как внимателно махнаха мрежите.
С известно затруднение петте пленени същества се изправиха на крака. Ръцете им бяха завързани на лактите и китките, а яки прътове минаваха между всеки чифт силни глезени и бедра. Можеха да вървят, но това бе горе-долу всичко. Мкузе предложи да им завържат клюновете, защото макар и да нямаха зъби, те несъмнено бяха в състояние да захапят някой, който не внимава.
Смигинс отхвърли предложението, защото не знаели как дишат пленниците. По-добре да рискуват да ги гризват от време на време, отколкото съществата, заловени с толкова труд, да се задушат. Блакстрап се съгласи.
— Внимавай с краката, Уатфорд — предупреди Смигинс един от моряците, който проверяваше добре ли са завързани по-малките. — Както са омотани, още имат възможност да те ритнат.
— Да, внимавай — подкрепи го Мкузе. — Тези двамата са по-силни и големи от щраус.
След предупреждението морякът се отдръпна предпазливо.
Дори да бяха вързани по-хлабаво, нито големите, нито малките струтиомимуси биха оказали съпротива. Все още се намираха в шок от бедата, която ги сполетя. Мисълта да се бият срещу хора — които и да са те — им бе съвършено чужда.
— С каква цел ни завързват така, как мислиш? — попита Шремаза.
— Да — обади се Аримат замаяно. — Какво искат от нас?
— Представа нямам. — Хисаулук предпазливо изучаваше нападателите им. — Тези в никакъв случай не са корабокрушенци, а хора, пристигнали в Динотопия по друг начин. Що се отнася до онова, което ни сториха — из старите истории на хората във външния свят се споменава за подобни неща. Изглежда сме превърнати в пленници.
— Пленници? — Трил изцвърча войнствено. — Искаш да кажеш като играта на бягство?
— Нещо подобно, но далеч по-сериозно. Според мен тези хора не си играят. Те смятат стореното за част от истинския живот, колкото и незряло да ни се струва то на нас. А и още не са приключили. По всички личи, че не възнамеряват да ни пуснат в скоро време.
— Трябва да ни пуснат! — възрази Аримат. — Ще изпусна и от училище, и от тренировките си.
Шремаза се намеси меко:
— Като ги гледам, скъпи, за тях това няма никакво значение, дори да ни разбираха. — Насочи вниманието си към най-голямото дете. — Кеелк, доста се умълча. Добре ли си?
В отговор главата на дъщеря й се заклати наляво-надясно.
— Не съм наранена. Просто се напрягам да разгадая говора им. Много по-лесно е когато хората говорят само един език.
— Хората, които живеят сред нас, не използват такива думи — отбеляза Хисаулук.
Внимателно наблюдаваше двамата, явно началници. Реагираха на умолителния му поглед с вбесяващо безразличие.
— Знам. — Кеелк се опита да долови смисъл в спираловидното бръщолевене. — Май успявам да разбера дума-две.
— Продължавай да се стараеш — насърчи я баща й. — Ще ни бъде от полза, ако добием известна представа какво точно се канят да правят.
— Добре — отвърна тя колебливо.
Колкото и смайващо да беше, хората изглежда бяха доволни от постигнатото. Очевидно в добро настроение, те се движеха блажено и уверено. Да си помислиш, че току-що са обявени за победители в големия маратон в Соропол.
За миг Хисаулук се запита дали не са луди, но прецени, че са прекалено добре организирани, за да са си загубили ума.
— Какво ще правим, татко? — попита Трил простичко.
Хисаулук схвана, че семейството му очаква напътствия от него.
— Нищо… засега. Вслушвайте се и наблюдавайте, но не предприемайте нищо, за да не ги разтревожите. Не може да се разчита, че хора, способни на подобно възмутително поведение, ще действат рационално. Трябва да положим всички усилия да не ги разстройваме, за да не вземат да реагират по още по-непредвидим начин. Междувременно пазете силите си и… изчаквайте.
Не преставаше да подсвирква и цвърчи към най-едрия човек — онзи с впечатляващата окосменост по лицето. Този индивид безспорно стоеше начело. Мъжът не обърна внимание на никое от посланията на Хисаулук и накрая мъжкият струтиомимус преустанови опитите си. Налагаше се динозавърът да открие друг начин да установи контакт.