— Видя ли? — попита Смигинс. — Казах ти, че ще утихнат.
Блакстрап се оригна.
— Надявам се да са достатъчно интелигентни, за да ги дресира човек. Досега не съм виждал звяр, неподатлив на послушание, след като го лишиш от храна. Не вярвам да имаме затруднения с тези.
Прокараха въжета през вратовете на двете неподвижни същества. Пленниците сякаш приеха това с примирено безразличие. Пиратите се надяваха, че като държат здраво импровизираните юзди, ще съумеят не да пренасят зверовете, а да ги водят — нещо несравнимо по-лесно.
Смигинс изпитваше безпокойство. Извърна се и видя как вторачено, без да мига, го гледа най-малкото същество. Големите му, бистри очи бяха почти като на дете. Раздразнен от себе си, той се обърна.
Това са само зверове, напомни си той. Нищо друго.
— Колко умни смяташ, че са тези подобия на птици без пера, господин Смигинс?
— Не съм в състояние да определя, капитане. Но положително повече от щраусите, за които говореше африканецът. Виждаш ли как ни следят с поглед? Не е изключено едно-две от тях да се окажат не по-малко интелигентни от куче.
— Куче казваш? На борда ще разполагаме с достатъчно време да ги научим на някой и друг номер. Може и да не ги продадем всичките. Да задържим най-малкото като домашен любимец, какво ще кажеш?
Сръга помощника си в ребрата, после запуши едната си ноздра с пръст и здраво издуха през другата. Смигинс деликатно се обърна настрана.
Второто по големина същество издаде серия от сложни изсвирвания. Смигинс посрещна концерта с аплодисменти. После, без да разбира защо все още изпитва безпокойство, отново се извърна.
— Сега изглеждат достатъчно послушни. Човек да си помисли, че някой друг се е погрижил вече за опитомяването им.
— Дано не ни създават проблеми — изсумтя Блакстрап. — Ако ни затрудняват, ще застреляме едно за назидание на останалите. Тогава няма начин да не млъкнат.
Подвикна на неколцина от мъжете да побързат със сгъването на мрежите. Искаше да са готови, в случай че им се предостави възможност да заловят още някое от тези забележителни същества.
Смигинс продължаваше да се чуди защо тези квазиптичи погледи го смущават толкова много. Определено се ядоса и реши да се разсее.
Шремаза мълчаливо наблюдаваше необяснимите действия на похитителите им.
— Това не е игра, нали, мамо?
Аримат я гледаше с напрегнати очи.
— Не, скъпи, не е. Опасявам се, че работата е сериозна.
— Въжетата ме жулят — възнегодува Трил.
— Опитай се да не им обръщаш внимание, скъпа. Ще се поразхлабят, когато тръгнем да вървим. Тези хора определено са си наумили да ни отведат някъде, иначе въобще нямаше да ни оставят възможност да ходим.
— Какво ще стане с нас?
— Възможно е да ни пуснат след време.
Не вярваше на собствените си думи, но трябваше да каже нещо на децата и най-добре беше да е окуражително.
Трил попита замислено:
— Нали не смяташ, че възнамеряват да ни изядат?
— Какви ги приказваш? — сопна се Аримат на сестра си. — Хората не са карнозаври!
— Не ми се вижда на тези тук да им е чуждо. — Брат й и сестра й се обърнаха и изгледаха смаяно Кеелк, която внимателно следеше действията на похитителите. — Хората са готови да ядат почти всичко.
Аримат направи гримаса и възрази:
— Същото важи и за струтиомимусите, но не означава, че бих искал да изям човек.
— Защо не? — предизвика го Кеелк. — Месото си е месо.
— Но това са хора. Хората са ни приятели.
— Не и тези — промърмори Хисаулук.
Понеже ръцете й бяха завързани, наложи се Трил да използва главата и врата си, за да посочи към Блакстрап:
— Онзи — отбеляза тя, — има нещо от маниера на карнозаврите.
— Не загубвайте ума и дума, както са ви учили — намеси се Хисаулук. — Поне засега изглежда смятат да ни държат просто вързани. Трябва да сме готови при възможност да побегнем. Редно е да предупредим Съвета в Тритаун.
— А ако попаднем на евакуиращо се фермерско семейство? — чудеше се Шремаза на глас. — Дали тези луди хора ще се опитат да заловят и тях?
Аримат подсмръкна.
— Ще ми се да ги видя как ще вържат стиракозавър.
— Да — присъедини се Трил. Страшно й се искаше да се почеше по десния крак. — Или анкицератоп.
— Нищо у тези хора не би ме учудило — отбеляза майка им. — Но важното е, както каза баща ви, да изчакаме да ни се предостави възможност.
— С много по-голяма охота бих събирал плодове — измърмори Аримат.
— Хайде, тихо — подкани го майка му. — И ние го предпочитаме.
— Внимавайте — посъветва Хисаулук семейството си, — може пък да разберем какво са намислили. Наблюдавайте и се учете… И чакайте.