Рев, достатъчно силен да разтърси буболечките по дънерите на дърветата, заглуши крясъците на хищниците — купчината, бясна, че са нарушили съня й и са нахлули в територията й, се изправи на два крака и се втурна към злополучните преследвачи.
Кеелк не видя нищо от това. Без да отклонява вниманието си от пътеката напред, продължаваше да тича. Краката започваха леко да я болят, но тя не забави ход, докато и последното ехо от хаоса зад гърба й не се удави в тишина.
Бягството й я отведе много навътре в Дъждовния басейн. Отдалечи се от скалите, но поне за момента се намираше в безопасност.
Купчината, която прескочи, не беше от гранит, а от плът. Всъщност беше алозавър — по-рано сутринта именно той мина така близо до нея. Мигом разпозна миризмата му. Огромното месоядно беше задрямало. Щом надуши дирята му, тя пренебрегна всички предупреждения относно опасния хищник и вместо да промени посоката, се насочи право към леговището му.
Стъпи върху него и го прескочи: още не можеше да повярва, че го е сторила. С настъпването си го пробуди, ала когато той отвори очи, тя вече го бе прескочила и той видя нещастния хищник, начело на глутницата. Раздразнен, а и гладен, алозавърът реагира инстинктивно. Велоцирапторите дори нямаха възможност да се извинят.
Тя не искаше да си представя последствията. Глутница велоцираптори не биха се спрели пред нищо, дори не и пред алозавър. Независимо от изхода на битката обаче оцелелите няма да са в състояние да подновят преследването й.
В едно бе сигурна: при следващото си участие в младежките олимпийски игри в Соропол няма да се стряска от препятствията.
Премина в по-умерено темпо и схващането в краката й поотслабна. Струтиомимусите, в края на краищата, са предопределени да тичат. Но не и на гладен стомах. Откри, че пак е гладна, а денят едва започваше.
Аримат бе по-добър бегач, но неговите въжета не бяха се разхлабили. Обстоятелствата избраха тя да избяга и трябваше да се справи. Цялото й семейство разчита на нея. Кой знае какво смятаха да правят онези луди хора? Подобни мисли не й даваха мира и тя продължи напред.
Ще ми се да бях по-голяма, помисли си тя. Да притежавам повече знания и опит. Но я бяха учили, че знанието представлява опит. Усмихна се. Ако е така, през последния ден бе натрупала доста знания.
Все още беше жива.
При трескавото бягане се пообърка. В гъстата гора няма ориентири и беше трудно да определи посоката. Намали ход и спря да пие вода, докато обмисли положението. Планините Бакбоун се простираха от северната страна на Дъждовния басейн. Дотук добре. Но къде е север? Зад облаците и през мъглата е трудно да се определи точното положение на слънцето.
Ако не установи точно, ще потъне още по-дълбоко в Дъждовния басейн, а там непременно ще се натъкне отново на някои от постоянните му обитатели. Губене на време е да мисли какъв ще бъде неизбежният изход от подобна среща. Опита се да си припомни кой път измина при отчаяното си бягство, но като се сети, че непрекъснато се бе шмугвала и наляво, и надясно, за да се спаси от хищната глутница, само се натъжи.
Напред ли да върви? Или да кривне наляво? Изви глава нагоре и се загледа в неясното небе; насили се да си припомни всичко, което я бяха учили, за ориентирането по природни белези.
Е, значи наляво. Пое няколко пъти въздух и тръгна с надеждата скоро да зърне голи канари сред дърветата и храстите. Дори скалите да се окажат стръмни и да не успее да се изкатери по тях, ще бъдат сигурен знак, че отново е на верен път.
Птици я следваха и я окуражаваха с успокоителното си чуруликане. Радваше се на присъствието им. То подсказваше, че в момента никой не дебне наоколо. Въпреки това тя не приспа своята бдителност. След като за малко повече от един ден надхитри хищници, заблуди алозавър и избяга от бездушните фойерверки, сега не възнамеряваше да се провали поради невнимание.
Екваториалната гора я обгръщаше в тъмнозелената си прегръдка, но тя не се чувстваше твърде уютно.
VIII
Всякакви звуци бяха будили Пристър Смигинс през живота му: кънтеж на оръдие, вик на наблюдател, кукуригане на петел. Веднъж, докато се криеше от полицията близо до Сидни, бе дочул дори грухтене на австралийско двуутробно животно.
Но никога от съня му не бе го изтръгвал звук като този, който сега го изправи на крака.
Всички бяха като на тръни. Виждаше го изписано по лицата на морските си другари, които също се надигаха от импровизираните койки. Неколцина се изправяха все още замаяни, други — като него — се бяха разсънили напълно. Наблюдаваше реакциите им и лесно определи кой от най-отдавна се скита по моретата и кой най-дълго е стоял от тъмната страна на закона. Именно те бяха изцяло нащрек, с пистолет или сабя в ръка.