Но си имаше и добрите страни, разсъждаваше Пунду, докато той и семейството му се друсаха сред неспирно движещата се колона. Не го заменяше за никакъв друг начин на живот.
Извърна се намясто и махна дружелюбно на познат фермер. Отера и семейството му живееха надолу по брега, близо до Кракшел Пойнт. Там ловяха риба в лагуната и също се занимаваха със земеделие. Познаваха се, както се познават всички обитатели на Северните полета — от редовни срещи по панаири и пазари.
— Здравей, Отера, приятелю. Как вървят нещата?
— Достатъчно добре — отвърна набитият рибар фермер.
Синът му беше вече по-едър от Пунду. Независимо от царящото вълнение наоколо, малки близначета спяха непробудно в люлка, опъната между рогата на Бърз Тласък — женски трицератопс в зряла възраст. Мъжки стегозавър водеше каруцата, а по триъгълните костни плочки на гърба му бяха накачени въжета с привързани по тях всевъзможни домакински принадлежности.
— Какво мислиш за прогнозите? — попита Отера.
Докато хората разговаряха, трицератопсът, стегозавърът и торозаврите си разменяха тихи боботения, които създаваха впечатление за леко земетресение.
Пунду погледна на север към океана. Бяха се изкачили доста високо и водата приличаше на далечна тъмносиня ивица между земята и небето.
— Прекалено рано е да се каже, струва ми се.
— Възможно е наблюдателите на времето да грешат. Може да е пак само умерена шестгодишна буря.
Отера разтърка чело — беше украсено със сложни синьо-черни заврънкулки и точки. Татуировката, дело на чичо му, бе правена в продължение на няколко години.
— Не е изключено. На човек му остава само да се надява. И преди се е случвало.
Съпругата на Отера, Тейта, също доста по-едра от Пунду, подсмъркна скептично.
— Вие, мъжете, обичате постоянно да се залъгвате. Наблюдателите на времето почти никога не грешат. Надеждата, че нищо няма да се случи, не променя нещата.
— Да се надяваш, не означава да се залъгваш, скъпа моя — напомни съпругът й. — Искаш ли да живееш в Соропол?
— Какво! — ахна тя. — Сред целия шум и суетня? Не, благодаря. Предпочитам да живея до морето. То е като дете: през по-голямата част от времето се смее и гука; истинска благодат. На моменти трябва да приемаш по някое избухване. Само това казвам.
— И аз изпитвам същото. — Пунду се облегна на седалката. — Градът е прекалено шумен за мен. Къде отивате?
— В Корнукопия — отвърна Отера. — По-далеч е, но там имаме братовчеди.
Пунду кимна. Голям Крак и дружката му се изместиха встрани. Понеже групата на Отера щеше да пътува по-далеч, останалите услужливо им предоставяха възможност да минат по-напред по тясното платно.
По пътя не се придвижваха единствено цератопси и стегозаври. Виждаха се анкилозаври и сравнително голям брой патеклюнове. Анкилозаврите умееха чудесно да строят, а патеклюновете проявяваха сръчност при обработката на оризищата и овощните градини. Не се мяркаха обаче сороподи. Истинските великани на Динотопия бяха прекалено едри за фермерски труд. С един соропод можеш чудесно да си играеш и да се надскачаш по брега на морето, но пуснеш ли го в оризището, непременно ще го съсипе.
Пунду знаеше, че градските обитатели не са принудени да напускат домовете си на всеки шест години, но те имаха други проблеми. Това бе прекрасното на Динотопия: имаше райони и начини на живот, които да задоволяват всевъзможни вкусове — както на хората, така и на динозаврите.
На небето се бе появил по-голям и тъмен облак. Дали щеше да се окаже предвестник на други, запита се Пунду. Кимна мъдро сам на себе си. Винаги е по-добре да следваш съветите на специалистите, ако не си запознат добре с някоя сфера. Беше доволен, че тръгнаха от фермата без усложнения.
Дългата върволица хора и динозаври от Северните полета, натоварили имуществото си, се катереше бавно и неотстъпно към подножието на Бакбоун. Пунду Сингуанг се улови, че си повтаря забавното описание на Тейта за морето като бебе. Смях и гукания, усмивки и сълзи, помисли си той. Да, много хубаво описание на океана. Съвсем естествено е в замяна на щедростта му онези, които живеят по брега, да очакват от време на време някакво неудобство.
Въпросът е: колко високо ще плаче и колко силно ще рита детето при предстоящото премеждие.
II
Уил Денисън изсвири пронизително. Огромният як крак увисна във въздуха, после тупна тежко на земята. Брактозавърът наведе врат и го изви настрана — издирваше кой изсвири.