Гейна се прибра в дома на родителите си, а младежите и девойките — в съответните спални. Обикновено вечеряха рано, но независимо от натоварения с физически занимания ден, Уил още не бе огладнял. Предпочиташе да постои на платформата и да съзерцава залеза.
Добре ли се бе справил днес? Постоянно изпитваше чувството, че може да се представи и по-добре. Е, поне спечели при дърпането на въжето. Вече се бе убедил, че от добрия учител се изисква да проявява по-скоро търпение, отколкото да притежава знания. И вече си даваше сметка, че не е възможно да е пръв във всичко. Баща му често му го повтаряше.
Въпреки това, понеже беше от скоро в Динотопия, постоянно искаше да е ненадминат във всичко, ако не за друго, поне за да докаже заинтересованост към местните дела. Щеше му се да стане най-младият майстор-пилот на скайбакс, признат някога.
Тъкмо влизаше в къщата за гости, когато остро хладен и неприятен вятър разклати платформата. За да запази равновесие се видя принуден да се вкопчи в близкия хамак. Проникналият като сабя между листата вятър бе неочакван и будеше тревога.
Стигна до своя хамак; обърна са и видя Лора Аврелия — в другия край на откритото помещение перачката приготвяше нов хамак за бъдещ гост. Недалеч от нея четиригодишната й русокоса дъщеричка Тлинка си играеше до ръба на пропаст, дълбока шестдесет метра. Децата в Тритаун бързо привикваха с откритите пространства. Независимо от това момиченцето бе вързано през кръста с меко въже. Ако се изтърси, ще увисне във въздуха като кукла на ластик на не повече от два-три метра. Само след няколко такива падания местните деца се научаваха да бъдат внимателни и да гледат къде стъпват.
С пристигането си Уил изпита възхищение от уменията на местните млади хора чрез залюляване да се прехвърлят от клон на клон и от дърво на дърво. Най-смелите скачаха или вървяха на сто и повече метра над земята по клони не по-дебели от човешка ръка без помощта на въжета. Но не по-малко смаяни и възхитени останаха и те, когато Уил се присъедини към тях. Като бъдещ пилот на скайбакс той не изпитваше абсолютно никакъв страх от височини.
Не се опасяваше, че ще се изтърси от сто метра, защото дъските под него не биха поддали. Подобно на всички постройки в Динотопия и тези в Тритаун бяха градени да устоят на времето. („Влиянието на римляните“ — бе му казал Налаб. — „Много взискателни са били тези римляни.“)
Излегна се в хамака, обърна се наляво и откри, че се е загледал в станцията на наблюдателите на времето. Разположена сред короната на древна секвоя — най-високото дърво в Тритаун — от нея се откриваше панорама към заобикалящата ги рядка гора и върховете на планините отвъд.
Уреди, монтирани по най-горните клони, измерваха количеството паднали валежи, посоката на ветровете и дори промените в атмосферното налягане. За да стигне до станцията, дежурният се изкачваше по серия подвижни стълби и въжета. Обикновено отчитаха показанията през няколко дни, но при заплахата да се разрази цикличната шестгодишна буря, правеха внимателни измервания сутрин и вечер.
— Нещо като мусоните — бе обяснил Артър Денисън явлението на Уил. — Но се проявяват несравнено по-силно и в Динотопия са много специфични. Според мен има нещо общо с промените в морето.
Уил знаеше, че Динотопия се намира вероятно някъде из южната част на Индийския океан. Водната шир, където се предполагаше, че няма нищо, бе дом на велики тайни. Артър Денисън бе разказвал на сина си как мусоните в Индийския океан периодично унищожават южните брегове на доста държави. Трудно бе човек да си представи, че подобна катастрофа ще сполети спокойната Динотопия.
Въпреки това търговията на Динотопия бе насочена навътре, далеч от морето, а из Северните полета почти липсваха големи селища по брега. И не поради нечий каприз.
Заедно с всички останали Уил бе наблюдавал как в града прииждат бежанци от плодородните брегове и пълнят къщите за гости или резервните спални на приятели и роднини. На тези пътешественици по принуда им бе казано, че се налага да изоставят домовете и фермите си. Временно, разбира се. Ала подобно масово преселване подсказваше на Уил, че природните стихии могат да са много опасни. Какво точно ги очакваше, в случай че стане нещо? Не си бе дал труда да се замисли сериозно, а потърпевшите изглеждаха прекалено заети, за да спрат и споделят.
Е, съвсем скоро ще разбере. В момента го занимаваше метеорологичната станция и данните, които тя отчиташе. Една наистина сериозна буря би прекъснала тренировките му, макар че веднъж Налаб му каза: „Понякога от неприятното извличаш повече знания, отколкото от благоприятното.“