— Първите два реда вече ги разгадахме — говори за камбаната и спиралите на Фибоначи. Остават следващите три.
Разделиха се на групи. Селма, Пийт и Уенди работеха върху писмата на Блейлок до Констанс Ашуърт и търсеха евентуални следи, които може би са пропуснали, а Сам и Реми се оттеглиха в зимната градина, за да размишляват върху дневника на Блейлок, зареден от Селма в айпадите им.
Двамата се изтегнаха един до друг в шезлонгите под сянката на палмите и буйните папрати. През прозорците в покрива струеше слънчева светлина и хвърляше отблясъци по плочките на пода.
След около час Сам промърмори сякаш на себе си:
— Леонардо Лъжецът.
— Моля?
— Този ред в дневника на Блейлок: „Леонардо Лъжецът“. Явно е имал предвид Леонардо Фибоначи.
— Този с редиците и спиралите.
— Именно. Но защо „лъжец“?
— И аз това щях да попитам.
— Редицата на Фибоначи не е била открита от него, той просто я разпространил в Европа.
— Значи е излъгал за откритието?
— Не, никога не е твърдял, че е негово. И Блейлок, като математик, би трябвало да го знае. Започвам да се чудя дали този ред не е служел да напомня нещо на самия него.
— Продължавай.
— Според проучванията ми редицата се приписва най-често на един индийски математик от дванайсети век на име Хемачандра, който — изненада! — е бил автор и на епична поема със заглавие „Животописи на шейсет и трима велики мъже“.
— Което също се споменава в дневника на Блейлок.
— Точно срещу думите за Леонардо Лъжеца.
— Определено не изглежда случайно. Но каква е целта?
— Не съм сигурен. Трябва пак да видя тази страница.
Когато се върнаха в работната зала, Сам помоли Уенди:
— Трябва да видя полето около онези думи за „Шейсет и тримата велики мъже“.
— Няма проблем. Само секунда. — Уенди отвори изображението във фотошоп, оправи някои настройки и каза: — Готово. Трябва да е вече на екрана ви.
Сам се вгледа внимателно.
— Можеш ли да изолираш и увеличиш полето около „шейсет и три“?
След трийсет секунди се появи новото изображение. Сам отново се взря в екрана.
— Прекалено е неясно. Интересуват ме най-вече ситните елементи над и под числото.
Уенди се захвана отново за работа. След няколко минути каза:
— Опитайте така.
На екрана вече беше ново изображение.
— Трябваше да си поиграя малко с цветовете, но мисля, че елементите са…
— Идеално — промърмори Сам, без да отлепя поглед от екрана.
— Дали ще споделиш с останалите? — не се стърпя Реми.
— Смятахме, че Блейлок е използвал спиралата на Фибоначи като инструмент за кодиране във вътрешността на камбаната. Проблемът е в какъв мащаб. Началният квадрат на спиралата може да бъде с произволен размер. Ето това ни липсваше. Сега го имаме.
— Обяснете — помоли Селма.
— Думите за Леонардо е трябвало да му напомнят за „Шейсет и тримата велики мъже“. Погледнете непосредствено отгоре и вдясно над цифрата 3.
— Кавички — каза Уенди.
— Или символът за инчове — допълни Пийт.
— Бинго. Вижте сега тирето точно под числото 63. Знак минус. Ако преместим знака за инчове надолу, а минуса — нагоре, се получава… — Сам грабна един бележник, написа нещо и го обърна така, че всички да го видят:
6’ — 3’ = 3’
— Блейлок ни казва, че началният квадрат на спиралата е със страна три инча — седем сантиметра и половина.
Скоро видяха, че няма толкова лесно да открият математичния принцип, за да пресъздадат спиралата. Блейлок я беше измислил, изхождайки от познанията си по топология. За да я разгадаят, двамата Фарго имаха нужда също от специалист. Затова Сам се обади на един от някогашните си преподаватели в „Калтех“. Оказа се, че Джордж Милхауп вече се е пенсионирал и живее само на стотина километра на Маунт Паломар, където, след като напуска института, си играе на любител астроном в обсерваторията.
Сам изложи проблема накратко и успя да заинтригува достатъчно професора, който веднага се качи на колата си и пристигна в Ла Хоя само за два часа.
Милхауп, нисък мъж, над седемдесетгодишен, с бяла коса и плешиво теме, последва Сам към работната зала, стиснал кожената си чанта в ръка. Огледа се, възкликна: „Прекрасно!“ и стисна ръка на всички. После нетърпеливо попита: „Къде е? Къде е тази загадка?“