Сам не искаше да мъти излишно водите и ограничи разказа си до „Шенандоа“, камбаната и съответните находки в дневника на Блейлок. Когато приключи, Милхауп помълча трийсетина секунди. Свил устни, той замислено кимаше на себе си. Накрая каза:
— Не мога да споря със заключенията ти, Сам. Добре направи, че ми се обади. Беше добър по математика, но топологията никога не е била силната ти страна. Ако ми донесете тази камбана, изчисленията си, голям скицник и ме оставите на спокойствие, ще приема предизвикателството на мистър Блейлок; да видим какво ще излезе.
Час и половина по-късно по интеркома се чу дрезгавият глас на Милхауп.
— Ало? Приключих.
Сам, Реми и останалите се върнаха в залата. На масата, насред пергелите, моливите, метрите и изписания бележник, стоеше една скица.
Петимата бавно обиколиха масата, сякаш играеха на „Музикални столове“, вперили поглед в скицата.
— Вие ни забихте — каза Сам накрая.
— Виждате ли буквите „гд“ в горния десен ъгъл и числата до кривата долу вляво?
— Да.
— Това, разбира се, е моят почерк, но ги открих във вътрешността на камбаната. Предположих, че означава „горе дясно“.
Сам и Реми го погледнаха изненадани.
— Пропуснали сме ги.
— Не се косете. Бяха миниатюрни. Без лупата си и аз нямаше да ги видя. Бяха по самия ръб на камбаната.
— Говорите в множествено число.
— Бяха две. Имам още една скица, но като изключим подредбата на символите, е идентична с тази. Когато видях бележките „гд“, сметнах, че и двете служат за ориентация и отбелязват края на две спирали. А защо спиралите са две… предполагам, че отговорът се крие в останалата част от това негово стихче. Както виждате, всеки хикс е съпроводен от знак; всеки представлява различен йероглиф. Направих легенда.
— Удивително — възхити се Сам, — какво ли търпение му е било необходимо.
Милхауп се усмихна и потри ръце.
— А сега с удоволствие бих разнищил стихчето на мистър Блейлок.
Сам го прочете на глас.
— Добре, съгласен съм с вашето тълкуване на първите два реда — каза Милхауп. — Що се отнася до другите, имам някои идеи. Преди всичко, този човек мисли много абстрактно, което е особено необичайно за математик.
— Бил е странен тип наистина — съгласи се Сам. — Освен това смятаме, че може би малко му е хлопала дъската.
— Аха, разбирам. Това поставя нещата в перспектива. Добре, третият ред: „Отгоре земята изравнена“ ме навежда на мисълта за две спирали, които трябва да се гледат отгоре. Бележките, които намерих във вътрешността на камбаната, като че ли го потвърждават. Съгласни ли сте?
Всички кимнаха.
— Четвъртият стих: „От молещи се ръце денят ми е на четири съсечен, джираре веднъж, дваж“ е малко по-труден, но ако сме относително сигурни за гледането отгоре, „молещите се ръце“ може да са стрелките на часовник, сочещи полунощ. Мисля, че думите „денят ми е на четири съсечен“ означават, че мистър Блейлок е разделил часовника на четири части — полунощ, три, шест и девет. И накрая, следвайки логиката, „джираре веднъж, дваж“ вероятно означава, че трябва да завъртим първата спирала на позиция три часа, а втората — на шест.
Милхауп завъртя скиците, така че първата отгоре да сочи с отворения си край надясно, а долната — надолу. Изгледа всички подред.
— Някакви идеи?
Никой нищо не каза.
— И аз нямам. Да видим последния ред от стихотворението.
Селма го прочете:
— „Думи на древните, думи на отец Алгарисмо“
— За първата част, „думи на древните“, имаме някои предположения — каза Реми.
— Имате предвид тези ацтекски йероглифи в камбаната? — Милхауп се усмихна като Чеширския котарак от „Алиса“. — Разбира се, понятие си нямам как се превеждат. Вие обаче сигурно имате?
Сам кимна.
— Йероглифите са от ацтекския календар — тринайсет месеца с тринайсет символа.
— Да разбирам, че мистър Блейлок е бил погълнат от мисълта за ацтеките?
— Предполагам, че и така може да се каже — съгласи се Реми, — макар че ние не се изразяваме толкова меко.
— Но втората част, „думи на отец Алгарисмо“, опре делено ни затрудни.
— Ще ви зарадвам, като ви кажа, че знам отговора. Най-сетне страстта ми по история на математиката да се отплати. Няма никакъв отец Алгарисмо. Поредният номер на мистър Блейлок. „Алгарисмо“ е португалска дума, получена от „алгоритъм“. Означава просто „цифра“.