Маршрутът от Индонезийския архипелаг до източния бряг на Африка, начертан с червена линия на картата на Индийския океан, беше почти идентичен с този на стената.
— Невероятно — рече Сам.
— Значи Блейлок е изпреварил днешните учени с около сто и двайсет години — каза Реми. — Впечатляващо, но не…
— Има още — продължи Селма.
Пийт и Уенди се качиха на две табуретки, свалиха кабарчетата и отлепиха картата от стената. Под нея имаше друга карта, показваща района от източния бряг на Африка до Южна Америка. Подобно на първата, и тази карта беше осеяна с червени кабарчета, свързани с бял конец.
— Всичките ли са тук? — попита Сам.
— Да.
Кабарчетата започваха близо до крайбрежния град Лумбо в Мозамбик и продължаваха през Африка до западния бряг на Ангола, а след това нагоре по бреговата ивица и през Атлантическия океан до най-източната точка на Бразилия, където свиваха на север и следваха крайбрежието на Южна Америка покрай Тринидад и Тобаго към Карибско море.
— Очаква ли се да повярваме, че Блейлок е посетил всички тези места? — попита Реми.
— Пленил е „Шенандоа“ през 1872 година — отговори Сам, — а след това е тръгнал на лов за съкровища. Кой знае колко време е плавал? Може да са били десетки години.
— Това ми изглежда познато — каза Реми. — Пийт, Уенди, сложете първата карта до тази, моля.
Те веднага го направиха. Реми се взира почти цяла минута в конфигурацията, след което леко се усмихна.
— Виждате ли го? — попита тя.
— Кое?
Вместо отговор Реми се приближи до един от компютрите.
— Уенди ми показа някои неща от фотошоп. Да видим какво съм научила. Седнете, може да ми отнеме няколко минути.
Тя стоеше пред монитора, така че никой не виждаше какво прави. Сам се наведе, опитвайки се да надникне.
— Хич не се и надявай, Фарго — измърмори Реми.
— Извинявай.
След двайсет минути Реми се обърна към всички.
— Готово. Спомняте си Кодекса на Орисага, нали?
Всички кимнаха.
— Помните ли символа в горната част?
Отново кимнаха.
— Включи екрана, Селма.
— Проклет да съм — каза Сам. — През цялото време го гледахме. Няма да спечели картографска награда, но всички големи парчета от мозайката са тук. Припомни ми: кога пристигнали малагасите в Мадагаскар?
— През първи или втори век?
— А кога са се появили ацтеките за първи път в Мексико?
— През шести век.
— Малагасите прокарват път от Сулавези, а няколко века по-късно в Мадагаскар пристига по-голяма армада — сто кораба, ако Кодексът на Орисага не лъже, но не спират там. Продължават на запад, докато стигнат Мексико.
— Това пътуване трябва да е продължило с години — каза Пийт. — Само преминаването през Африка е продължило най-малко шест месеца. Ако предположим по осем души на кану, това прави осемстотин души общо.
— Сам го каза и преди: преселение — напомни Реми.
— Откъде знаем, че не са заобиколили Африка от юг? — попита Уенди.
— По две причини — отговори Реми. — Първо, ще забележиш, че този район липсва на картата им, и второ, може да са опитали, но аз лично не мога да си представя да минеш покрай нос Добра надежда с кану.
— Това са едни от най-безмилостните води на Земята — потвърди Сам. — А ето го и въпроса за един милион долара: къде точно попада голямата въпросителна на твоята карта?
— Хвана ме. Индонезия е голямо място. Блейлок може би е мислел, че там ще намери съкровището си. За ацтеките това е било Чикомоцток. Когато цар Куаутемотцин е диктувал кодекса на Орисага, той се е опитвал да покаже откъде са дошли предците му, но след като историята била предавана от поколение на поколение, самият той не е можел да бъде по-конкретен.
— Най-интересно ми е защо изобщо са заминали — отбеляза Пийт.
На този въпрос успяха частично да отговорят два часа по-късно, когато някогашният преподавател на Реми, професор Стан Дайдел, се обади на Селма и помоли за видеоконферентна връзка. Групата се събра пред телевизора в работната зала. На екрана се появи усмихнатото лице на Дайдел. На външен вид той беше точна противоположност на Джордж Милхауп: висок, слаб, с гъста прошарена коса.
— Добро утро, Реми, радвам се да те видя отново.
— Аз също, професоре.
— А този мъж до теб трябва да е Сам.
— Приятно ми е да се запознаем, професоре. — После Сам представи Пийт и Уенди.