— Не мога да повярвам, че съм го пропуснала.
— Не бъди толкова строга към себе си. В курса почти не сме се занимавали с Чикомоцток. Второ, много ме заинтригува това, което се вижда в центъра на пещерата. Позволих си да увелича изображението, което ми изпрати. — Дайдел погледна встрани от камерата.
— Глория, би ли… Да, добре, благодаря. — Той се обърна отново към камерата. — Увеличено е с четиристотин процента. Би трябвало да се покаже на екрана ви. Виждате ли го?
— Да — потвърди Сам.
— Първото, което вероятно ще забележите, е съществото между двете мъжки фигури в средата. Местоположението му подсказва, че е обект на почитание. В долната си част прилича на Кецалкоатъл. Горната обаче е трудно да се разпознае. Възможно е това да е опашката му или нещо съвсем друго.
— Едната от фигурите е права, а другата — коленичила — отбеляза Сам. — Това сигурно означава нещо.
— Така е. Предполага молитва. Забелязахте ли и че фигурата отдясно държи нещо?
— Това е нахуатълският символ за кремък — каза Реми.
— Съвършено вярно. По принцип бих определил сцената като някаква жертвоприносителна церемония, но не забравяйте, че ацтеките са били изключително метафорични в „писмения“ си език. Кремъкът може също така да символизира разединение и разбиване на стари връзки. А ето го и най-интересното: в традиционните изображения на Чикомоцток се виждат два чифта следи от стъпки: един, която влиза в пещерата, и един, която излиза. При вас има само една.
— И тя излиза навън.
— Като се съчетае всичко това — молещата се фигура, Кецалкоатъл, кремъкът, следите, мисля, че се получава церемония за прокуждане. Фигурата отляво е осъдена на изгнание заедно с последователите си. Съдейки по останалата част от кодекса, са оставили Чикомоцток, качили са се по корабите и са се озовали в Мексико, за да се превърнат в това, което днешната история познава като ацтеки.
— Професоре, а знае ли се какво е станало с оригиналния Кодекс на Орисага? — попита Реми. — Църквата унищожила ли го е или е прибран в някой архив?
— Нито едното, нито другото, но съм сигурен, че намерението им е било никога да не види бял свят. През 1992 година Църквата организира търг на стари, но като цяло незабележителни артефакти — писма, илюстрации и тем подобни. Явно някой нещо е объркал и Кодексът на Орисага също беше включен в списъка. Мисля, че беше закупен от мексикански милионер. Кафеен магнат.
— Как се казваше?
Дайдел се замисли.
— Гарса. Алфонсо или Армандо, не помня точно.
Поговориха още няколко минути с Дайдел и прекъснаха връзката. Както често се случваше, Сам и Реми мислеха на една вълна. Почти в хор попитаха Уенди:
— Мислиш ли, че може да се направи нещо, за да се изчисти…
— Знам, изображението на Кецалкоатъл. Веднага се захващам.
После се обърнаха към Селма, но тя ги беше изпреварила. Вече пишеше на компютъра.
— Готово. Алфонсо Гарса, баща на Кристиан Гарса, известен в момента като Куаутли Гарса, президент на Мексико и лидер на партията Мешика Теночка.
Сам и Реми се спогледаха и усмихнаха.
— Ето как е започнало всичко — каза Сам. — Гарса, също като Блейлок, е попаднал на кодекса и се е заразил.
— А това го е отвело в посока, която и сам не е очаквал — добави Реми.
След половин час и Уенди беше готова.
— Трябваше да си поиграя малко на свързване на точки, но мисля, че се получи добро подобие на това, което е било в началото.
— Нещо познато — отбеляза Сам.
— Птицата на Блейлок — кимна Реми.
Денят приключи с телефонно обаждане, което в изтощението си Сам и Реми бяха забравили, че очакват.
Селма вдигна, заслуша се за няколко секунди, после затвори и се приближи до компютъра. След минута лазерният принтер забръмча. Тя се върна на масата с купчина листа.
— Лабораторният анализ на пробите от кануто.
— Отстъпвам ти честта — каза Сам.
Селма прегледа листата и каза:
— Материалът е от дуриан — дърво, което расте в Борнео, Индонезия и Малайзия.
— Още една точка за Индонезия — отбеляза Сам. — Започва да ми прилича на тенденция.
— Смолата от корпуса е сок от подвид на каучуковото дърво, също от Индонезия. И накрая, материалът от вътрешността на корпуса… намерили са следи от листа на пандан, ратан и палма гебанг.
— Нека позная — обади се Реми. — Всички те са се използвали за изработката на естествени платна?