Сам и Реми се разхождаха сами, докато към тях не се приближи един от гидовете — млада индонезийка в морскосиня рокля:
— Добре дошли в Музея „Кракатау“. С удоволствие ще отговоря на въпросите ви.
— Интересно ни е какви кораби са домували в пролива по време на изригването — каза Реми.
— Разбира се. Една от нишите ни е посветена специално на това. От тук, моля.
Последваха я покрай няколко ниши, докато стигнаха до една, обозначена като „Ефекти върху мореплаването“. Две от стените бяха заети с дагеротипни снимки на проливите и околните заливи. На третата имаше копия от страниците на корабни дневници, статии от вестници, писма и илюстрации. На платформите в средата бяха изложени отломки, вероятно от корабите, потънали след експлозията.
— Колко кораба е имало тук в онзи момент? — попита Реми.
— Официално са били четиринайсет, но през 1883-а тук всеки ден стотици малки рибарски и товарни съдове са плавали насам-натам. Разбира се, по-лесно е да се преброят корабите — по данни от застрахователите. Освен това успяхме да сравним капитанските дневници, за да изясним всички съдове.
Сам посочи един плакет на стената отсреща:
— Това списък на корабите и екипажите ли е?
— Да.
— Едно от имената ми е познато: „Бероу“.
Жената кимна.
— Не се учудвам. Може да се каже, че „Бероу“ е известен кораб: параход със странични колела, който бил закотвен в залива Лампунг на петдесет мили от Кракатау. Бил е повлечен от една от вълните цунами и отнесен на няколко мили нагоре по река Коерипа. Открит е почти невредим, но целият екипаж е загинал.
— Тук има само тринайсет — каза Реми.
— Моля?
— На списъка. Казахте четиринайсет кораба, а виждам само тринайсет.
— Сигурна ли сте? — Жената се приближи и ги преброи. — Наистина. Странно. Сигурна съм, че е административна грешка.
Реми се усмихна.
— Благодаря ви за помощта. Ще се поразходим още малко.
— Разбира се. Ако желаете, си позанимайте с мултимедията. Можете да разгледате всички документи в сбирката ни, включително тези, които не са изложени.
Реми се приближи до стената със снимките, пред която стоеше Сам.
— Донякъде се надявах да видя „Шенандоа“ в списъка — каза тя.
— А снимка става ли?
— Какво?
Той посочи най-горната снимка на стената, увеличена до метър и двайсет на метър и осемдесет. На табелката до нея пишеше: „Поглед на североизток от палубата на британския товарен кораб «Сейлсбъри», закотвен на единайсет мили източно от Кракатау. 27 август 1883. На снимката: остров Пулау Легунди и заливът Лампунг“
— Виждаш ли го?
— Да.
На преден план, на фона на Пулау Легунди, стоеше тримачтов кораб с боядисана в черно горна част на корпуса.
— Това не значи нищо — възрази Реми. — Сигурна съм, че по онова време е имало много кораби, които са изглеждали досущ като „Шенандоа“.
— Съгласен съм.
— Да проверим. „Шенандоа“ е бил седемдесет метра дълъг, хиляда и двеста тона, оборудван като боен кораб, Гарантирам ти, че ако такъв кораб влезе в Зондския пролив всеки капитан или вахтен офицер веднага би го забелязал.
Приближиха се до мултимедията, поиграха си малко с тъчскрийна и започнаха да претърсват архивите на музея, подредени по тема, дата и ключови думи. След около час Сам намери цитат от капитанския дневник на германския търговски кораб „Минден“ и изкара превода му на екрана:
„26 август 1883, 1415 часа: близо до кърмата мина клипер с платна и парен двигател, неизвестен. Забелязани осем оръдейни бойници отдясно. Съдът отказа да отвърне на поздрава. Пусна котва от южната страна на Пулау Легунди.“
Сам потърси още малко:
„27 август 1883, 0630.
Изригванията се влошават. Почти потопени от голяма вълна. Заповед към екипажа да се приготви за спешно отплаване.“
— Ето — промърмори Сам.
„27 август 1883, 0800. Движим се с максимална скорост, курс 041. Надяваме се да достигнем подветрената страна на Пулау Себези. Неидентифицираният клипер още стои на котва от южната страна на Пулау Легунди. Отново отказа контакт.“
Сам продължи да разглежда още малко.
— Това е. Последните записки на „Минден“. Може и той да е. Времето съвпада, описанието също: осем оръдейни бойници.
— Да допуснем, че е бил той. Последните записки от „Минден“ са от два часа преди последното изригване на Кракатау. Който и да е бил корабът, който са забелязали, най-вероятно се е опитал да се отдалечи и или е избягал, или е бил пометен от цунами, или засипан от отломки и пепел.