— Има още една възможност.
— Каква?
— Да го е сполетяла същата съдба като „Бероу“: да е бил отнесен навътре към сушата.
— Нямаше ли да го открият?
— Може би да, може би не.
— Суматра е голям остров, Сам. Откъде предлагаш да започнем?
Сам отново посочи снимката.
— От последното място, на което е бил закотвен.
— Здравейте, Фарго — чуха глас зад гърба си.
Обърнаха се.
Пред тях стоеше Ицли Ривера.
— Ето че отново се срещаме — каза Сам. — Пък спокойно може да минем и без това.
— Мога да се погрижа.
— Стига да ви помогнем да довършите това, което сам не можете.
— Четете мислите ми.
— Проблемът е, че този план завършва с убийството ни — обади се Реми.
— Не е задължително.
— Напротив — отвърна Сам. — И вие го знаете, и ние го знаем. Дори и сега знаем достатъчно за малката мръсна тайна на Гарса, за да съборим правителството му. В сравнение с другите ви жертви, имаме планина от информация. А в Занзибар сте убили една жена, само защото е намерила меч.
— Другите осем може би и за по-малко — добави Реми.
Ривера сви рамене и разпери ръце.
— Какво мога да кажа?
— Например: „Коя е най-високата сграда, от която мога да скоча?“
— Аз имам по-добра идея: да ми дадете всичко, с което разполагате, а аз ще кажа на шефа, че съм ви убил?
— След всичко, което преживяхме заедно, още ли мислите, че ще ви повярваме?
— Досега имахте късмет. Това няма да се повтори.
— Да видим дали правилно съм ви разбрал. Първи вариант: даваме ви всичко, което имаме, и вие ни убивате. Втори вариант: не ви даваме нищо и проверяваме колко късмет ни е останал.
— Разбирам идеята ви. Да сменим малко термините: давате ми това, което искам, и аз обещавам да ви убия бързо и безболезнено. Или продължаваме да си играем на котка и мишка, аз ви хващам и измъчвам жена ви, докато не ми дадете, каквото искам.
Сам пристъпи напред и го погледна в очите.
— Трябва да поработите над обноските си.
Ривера подръпна леко сакото си, за да покаже дръжката на пистолета си.
— А вие — над дискретността си.
— И жена ми така казва.
— Много сте твърдоглави. И двамата. Сега си тръгваме. Ако се опитате да окажете съпротива или да привлечете внимание, ще застрелям първо жена ви, после и вас. Да вървим. Отпред ме чака лодка. Излизаме навън и…
— Не.
— Моля?
— Чухте ме.
— Не блъфирам, мистър Фарго. Ще застрелям и двама ви.
— Вярвам, че ще се опитате. Но не възнамерявам да ви улеснявам.
— Никой не може да ме спре. Ще съм изчезнал, много преди да дойдат властите.
— И тогава? Да не мислите, че сме дошли тук с всички доказателства в джоба си? Вие наистина подценявате хората. Претърсили сте хотелската ни стая и не сте намерили нищо, нали?
— Точно така.
— Само че у себе си носим само няколко снимки, които при това вече сте виждал. Ако ни убиете тук, всичко ще се разчуе. Докато се върнете в Мексико, всички новинарски канали ще предават събитието.
— Нямаше да сте тук, ако имахте всичко, което ви трябва. Липсва ви това, което е намерил Блейлок или което е търсел.
— Значи сме двама.
— Забравяте обаче, че аз съм се посветил на тази тайна от десет години. А вие се занимавате с нея едва от няколко седмици. Каквото и да намерите, каквото и да разкажете, ние ще го извъртим. Знаете за кого работя и знаете с каква власт разполага. Дори да оцелеете, много скоро ще излезете двама алчни, жадни за пари и слава търсачи на съкровища, които са си измислили фантастична лъжа за своя собствена облага.
— Но пък ще сме живи и здрави — сладко отвърна Реми.
— И запазили чувството си за хумор — добави Сам. — Щом сте толкова сигурен, защо не се приберете у дома и да видим какво ще стане?
— Не мога. Аз съм войник. Изпълнявам заповеди.
— Значи сме в безизходица. Или ни застреляйте, или се махайте.
Ривера помисли за секунда, после кимна.
— Нека бъде вашата. Запомнете, мистър и мисис Фарго: дадох ви шанс. Каквото и да стане, ще се погрижа да не напуснете Индонезия живи.
Глава 43