— Виждам две причини: първо, върховете около нашия пролом са много по-стръмни от всичко около реката, и второ, „Шенандоа“ е бил поне четири пъти по-тежък от „Бероу“, с железни рамки, дървени части от двоен дъб и тик. Бил е направен за тежки премеждия.
— Имаш право.
— Да се надяваме, че и практиката ще го покаже.
— Има обаче още една подробност, която ме мъчи…
— Давай.
— Как е възможно „Шенандоа“ да е оцелял от пирокластичния поток?
— Имам теория и за това. Искаш ли да я чуеш?
— Задръж си я. Ако се окажеш прав, ще ми я разкажеш. Ако ли не, няма да има значение.
Пет минути, след като навлязоха в гората, установиха, че джунглата на Мадагаскар не може да се мери с тази на Пулау Легунди. Дърветата бяха толкова нагъсто, че трябваше да се провират странично между тях, целите бяха обрасли в лиани, висящи по стволовете и от клоните чак до земята. След сто метра рамото на Сам вече го болеше от ударите с мачетето.
Намериха малка пролука в храсталаците и приклекнаха да отдъхнат и пийнат вода. Наоколо бръмчаха насекоми, които влизаха с ушите и ноздрите им. Над главите им се носеха крясъците на невидими птици. Реми изрови репелент от раницата си и напръска откритата си кожа и тази на Сам.
— Това може да се окаже добре за нас — каза Сам.
— Кое?
— Виждаш ли как по-голямата част от стволовете на дърветата са покрити с плесен и пълзящи растения? Като броня е. Това, което е добро за дърветата, може да бъде добро и за дървото на кораба.
Той отпи още една глътка от манерката и я подаде на Реми.
— Колкото по-високо се изкачваме, толкова по-лесно ще става — каза той.
— Дефинирай „лесно“.
— Повече слънчева светлина означава по-малко увивни растения.
— А „по-високо“ значи „по-стръмно“ — усмихна се тя закачливо. — Няма пълно щастие.
Сам погледна часовника си.
— Остават два часа до залез. Моля те, кажи ми, че не си забравила да вземеш хамака с мрежа срещу комари…
— Не съм. Но забравих котлона, пържолите и хладилната чанта с бирата.
— Този път ще ти простя.
Продължиха да вървят още час и половина, напредвайки бавно, но сигурно по западния склон на върха, издърпвайки се с помощта на оголените клони и висящите лиани, докато Сам най-сетне даде знак да спрат. Опънаха двойния си хамак между две дървета, провериха два пъти мрежите срещу комари, вмъкнаха се вътре и вечеряха топла вода, телешка пастърма и сушени плодове. Двайсет минути по-късно и двамата потънаха в дълбок сън.
Симфонията на джунглата ги събуди веднага след изгрев-слънце. Закусиха набързо и отново поеха на път. Както бе предсказал Сам, колкото по-високо се изкачваха, толкова повече изтъняваха шубраците и накрая вече можеха да се движат без помощта на мачетето. В десет и петнайсет стигнаха до гранитно плато, три метра широко.
— Ето на това му казвам гледка — възхити се Реми, като свали раницата.
Пред тях се простираха сините води на Зондския пролив. На четирийсет километра от там виждаха стръмните скали на остров Кракатау, а зад тях — западния бряг на Ява. Приближиха се до ръба на платото. На сто и петдесет метра под тях, в подножието на шейсетградусовия наклон, бе дъното на пролома. От двете си страни бе обграден от върхове, образуващи северната и южната му стена. Самият пролом беше относително прав с лека извивка в другия си край километър и половина по-нататък.
Сам посочи ивицата вода, видима зад устието на пролома.
— Това е почти точно мястото, на което е бил закотвен.
— Искам да те питам нещо: защо не тръгнахме от там и просто не се изкачихме по разлома?
— По няколко причини: първо, това е наветрената страна на пролива. Може да съм малко параноичен, но предпочитам да сме скрити от любопитни погледи.
— А другата?
— От тук се вижда по-добре.
Реми се усмихна.
— Надяваше се да видим стърчаща мачта, нали?
Сам също се усмихна.
— Да, обаче не виждам нищо. А ти?
— Не. Може би сега е моментът да ми разкажеш теорията си. Как би могъл „Шенандоа“ да оцелее от пирокластичния поток?
— Може би ти знаеш научния термин, но си мисля за Ефекта на Помпей.
Италианският град Помпей, станал жертва на друг вулкан — Везувий, през 79 година след Христа, станал известен с мумиите си — замръзналите в последния миг от живота си жители.
Също като Кракатау Везувий изригнал и гореща пепел и лава залели града, изпепелявайки и погребвайки всичко след себе си. Хората и животните, хванати на открито от огнената лавина, били изпечени и затрупани живи. При разлагането на телата получените течности и газове втвърдили обвивките.