— Главният — прошепна той.
Погледнаха и останалите помещения. Второто и третото бяха празни. В четвъртата и петата каюта на всяка от койките лежеше по един скелет.
— Погребани живи — промърмори Реми. — Божичко, колко ли е траяло това мъчение?
— Колкото и да е било, е било кошмар.
В края на коридора завиха надясно през друга врата и тръгнаха напред по коридора откъм левия борд на кораба. От едната му страна имаше още каюти. От другата се виждаше само една врата, водеща към каюткомпанията.
— Искаш ли да погледнем? — предложи Сам.
— Не особено. Сигурно ще бъде същото.
— Тогава ни остава да проверим само още една стая.
Обърнаха се. На няколко крачки зад тях имаше дебела дъбова врата с тежки панти и дръжка от ковано желязо.
— Капитанската каюта — каза Сам.
— Сърцето ми хлопа.
— И моето.
— Ти или аз?
— Път на дамите.
Сам насочи лъча на челника си над рамото на Реми, за да освети пътя й. Тя се приближи до вратата, сложи ръка на дръжката и след миг колебание я натисна. Очаквайки обичайното скърцане на панти, и двамата се изненадаха, че вратата се отвори безшумно.
От проучванията си знаеха, че капитанската каюта на „Шенандоа“ е около седем и половина квадратни метра: три на два и петдесет. В сравнение с офицерските и моряшките каюти беше направо луксозна.
Видяха го в един и същи момент.
Точно пред тях имаше люлеещ се стол, обърнат към четири прозореца с вертикални прегради. Над облегалката се виждаше череп с няколко кичура жълтеникавобяла коса и парчета неравна плът.
Рами прекрачи прага, а Сам я последва. Челниците им осветиха фигурата на стола. Двамата заобиколиха и застанаха от двете му страни.
Уинстън Блейлок беше облечен точно така, както си бяха представяли през последните три седмици: ботуши до прасците, каки панталони, ловджийско сако. Дори скелетът му имаше внушителна осанка: широки рамене, дълги крака, голям гръден кош.
Ръцете му бяха положени в скута. А в тях, обърната към Сам и Реми, се намираше статуетка на птица малео, проблясваща в зелено на лъчите на фенерите.
Без да кажат и дума, Сам внимателно посегна и взе птицата от скута на Блейлок. Погледаха мъжа още минута, после претърсиха каютата. Не намериха нито дневник, нито каквито и да било други документи, с изключение на три листа пергамент, изписани и от двете страни със ситния почерк на Блейлок. Реми прегледа съдържанието им.
— Три писма до Констанс — каза тя.
— Дати?
— Четиринайсети август, двайсети август и… — Реми се поколеба. — Последното е от шестнайсети септември.
— Три седмици, след като „Шенандоа“ е бил погребан тук.
Върнаха се обратно по коридора, през люковете, машинното и тесния проход до долната палуба.
Реми се качи през шахтата, която бяха изкопали, изчака Сам да върже птицата в края на въжето и я изтегли на повърхността. После пусна обратно въжето, за да може и Сам да се качи.
Двамата заедно събраха наръч съчки и клони, направиха импровизирана решетка върху отвора и го затрупаха с пръст.
— Не е редно да ги оставим просто така долу — каза Реми.
— Ще се върнем. Ще се постараем да се погрижат за него… за всички тях.
Двамата се качиха обратно до платото. Всеки беше потънал в мислите си и времето мина неусетно. Три часа след тръгването си от „Шенандоа“ вече слизаха по пътечката, която Сам бе проправил с мачетето. Реми вървеше отпред. Сам виждаше белия пясък на брега между дърветата.
Лодката им я нямаше.
— Реми, спри!
Той инстинктивно свали раницата си, откопча горния джоб, извади птицата и я хвърли в храсталака. После отново метна раницата и продължи напред.
— Какво става? — обърна се Реми, но като видя изражението му, се вцепени.
Измежду дърветата отдясно се чу гласът на Ицли Ривера.
— Нарича се засада, мисис Фарго.
— Отстъпете назад — заповяда той. — Още метър и половина и сте на пясъка. Господин Фарго, към съпругата ви е насочено оръжие. Още една крачка, мисис Фарго.
Реми се подчини.
— Свалете раницата си. Сега се приближете вие, господин Фарго. Ръцете горе.
Сам стъпи на плажа. Ривера излезе между дърветата от дясната му страна. От лявата се появи още един мъж, въоръжен с автомат. Ривера каза нещо в портативната си радиостанция. След десет секунди в залива влезе катер и спря на два метра от плажа. На борда му имаше още двама мъже с автомати.