Ударът беше достатъчно силен и да откачи пътническата седалка и тази зад нея, особено след като Сам предварително се беше погрижил да ги разхлаби.
Помощникът на Ривера на пътническото място, останал без колан, излетя с главата напред в предното стъкло, счупи си врата и загина на място. Ривера, все още закопчан, политна напред към пътническата седалка, а Сам, стиснал спалния чувал пред лицето и гърдите си, се удари в таблото. При Реми удара смекчиха два спални чувала. Тя първа дойде в съзнание след катастрофата.
Освободи колана си и се наведе напред между седалките. Хвана Сам за раменете и го отпусна внимателно назад. През дупката в предното стъкло, оставена от човека на Ривера, нахлуваше вода. Хидропланът започна да потъва с носа напред под тежестта на двигателя, вирвайки опашката си.
— Сам! — извика Реми. — Сам!
Той отвори очи. Премигна няколко пъти и се огледа.
— Получи ли се?
— И двамата сме живи. Това си е успех според мен.
— А Ривера?
Реми погледна мексиканеца, отпуснат напред.
— Или е в безсъзнание, или е мъртъв. Не знам и не ме интересува. Трябва да се махаме от тук, Сам.
— Какво ще кажеш да го направим веднага?
— Чудесна идея.
Сам подпря крака на таблото, за да се отблъсне назад, и откопча колана си. Натисна вратата, но не можа да я отвори. Опита отново.
— Вратата ми е блокирана. Пробвай тази на Ривера.
— Той ми пречи.
Сам натисна още с крака, изви гръб назад и премести горната част от тялото си към задната седалка.
— Откопчай колана му.
Реми натисна копчето. Ривера се килна напред в протегнатите ръце на Сам. Той остави гравитацията да свърши останалото и Ривера падна с главата надолу върху останките на пътническата седалка и трупа на приятеля си.
Реми пропълзя по седалката и натисна дръжката на вратата.
— Готов ли си?
— Стига ти да си готова.
— Дълбоко въздух!
Тя напрегна сили и отвори вратата. В кабината нахлу вода. Оставиха я да се напълни докрай, после Реми изплува навън. Сам я последва, но по средата спря и се обърна. Приближи се към предната седалка и заопипва пода с ръце. Под лявата обувка на мъжа откри това, което търсеше — полуавтоматичния му пистолет, — и го пъхна в колана си.
Върна се назад и излезе на повърхността точно до Реми. На три метра вдясно от тях опашката на хидроплана продължаваше да стърчи над водата.
— Не потъва — каза Реми.
— Сигурно в опашката е останал въздух. Връщам се да видя какво мога да извадя. Планът ми не включваше тази част. Ще се видим на брега.
Сам напълни дробовете си с въздух и се гмурна. С протегната ръка напипа края на крилото, издърпа се и влезе през вратата.
Спря на място.
Ривера го нямаше. Погледна към опашката, не видя нищо и отново провери предната седалка. С крайчеца на дясното си око забеляза някакво движение и веднага се обърна. Пред лицето му премина сянка и нещо твърдо го удари в челото. Зад очите му проблесна болка. Всичко потъна в тъмнина.
— Сам! — чу някъде в далечината. Гласът заглъхна, после се върна отново. — Сам!
Усети нечии ръце на лицето си. Познаваше това докосване: беше Реми. Насили се да отвори очи. Тя се беше навела над него, а кестенявите й коси падаха по лицето му. Тя се усмихна.
— Колко пръста виждаш?
— Много смешно. Нито един. Добре съм. Помогни ми да седна.
— Стой си така. Имаш кофти рана на челото.
— Ривера… Къде е…
— Тук съм, Фарго.
Сам наклони глава назад. На три метра от него на черния пясък седеше Ривера.
— По дяволите. Едно ти признавам, Ривера: кораво копеле си.
Сам се надигна на лакти и Реми му помогна да седне. Обърна се назад. Ривера изглеждаше зле: носът му беше счупен, едното му око — подуто и затворено, долната му устна беше разцепена. Дясната му ръка обаче държеше здраво пистолета.
— А ти се правиш на по-умен отколкото е добре за теб. В момента, в който се почувстваш по-добре, ще убия и двама ви с жена ти.
— Може и да се опитах да те убия, но не те излъгах за мястото. Не е изключено да греша, разбира се, но не мисля така.
— Добре. Ще убия и двама ви, после сам ще намеря входа. Островът не е толкова голям.
— Сега не ти изглежда голям, но щом влезеш в джунглата, изведнъж ще ти се стори огромен. Ще ти трябват месеци да го откриеш.