— Чакай! — извика Сам и Селма спря анимацията. — Вулкани?
— Така изглежда — кимна Реми.
Селма отново пусна клипа. Водата бързо се издигна и отдръпна. После земята започна да се движи.
— Ето го — промърмори Реми.
— Можеш ли да го забавиш малко, Селма?
Селма натисна един бутон на дистанционното.
Показалецът сочеше 782 г. сл.Хр. Анимацията се забави до интервали от една година. Сам и Реми гледаха като омагьосани как от морето постепенно се издигнаха полуостровите на залива и се сближиха, докато всички острови, с изключение на Чикомоцток, изчезнаха под водата. Когато стигнаха до 419 г. сл.Хр., заливът беше изцяло заобиколен от суша. Останал бе само един остров с очертания, напомнящи на пещерата с формата на цвете от илюстрацията на Чикомоцток, в средата на нещо като езеро.
— Нищо чудно, че толкова им е харесала блатистата земя в средата на езерото Техкоко — каза Реми. — Имали са чувството, че се връщат у дома.
Сам и Реми благодариха на Селма и се върнаха в зимната градина.
— Какво искаш да направим първо? — попита Реми.
— В смисъл?
— Откъде да започнем: от кануто на Мадагаскар, от остров Чикомоцток или от „Шенандоа“? Подозирам, че след изявлението ни много бързо ще започнат да се сформират експедиции. Ще ми се ние първи да си изберем.
Реми помисли за момент, после сви рамене.
— Ти как предпочиташ?
Сам се усмихна.
— Всяко е очарователно посвоему. — Той бръкна в джоба си и извади монета. Сви юмрук и я сложи върху нокътя на палеца си. — Две хвърляния. С победителя ли сме?
Реми кимна.
Сам Фарго хвърли монетата и тя се врътна към небето.