Педя по педя те издърпаха камбаната, докато короната се показа над повърхността и издрънча в напречната греда на сала.
— Забави! Остави ход, колкото да стоиш на място.
— Забавям!
Сам грабна двуметровото въже от палубата и скочи във водата. С три замаха стигна до сала. Пет намотки през короната и моряшки възел през напречната греда, и камбаната беше здраво вързана. Сам вдигна победоносно ръце като каубой, който току-що е уловил бик.
— Готово! — извика той.
Двигателите замлъкнаха. Реми се върна на задната палуба, усмихна се и му отвърна с вдигнати палци.
— Поздравления, Фарго! А сега какво?
Усмивката му бързо изчезна.
— Не знам. Все още мисля.
— Защо ли подозирах, че точно това ще кажеш?
Глава 6
Занзибар
В интерес на истината, нямаше много за мислене. Не смееха да издърпат камбаната по брега до бунгалото. Трябваше им сигурно място, където да я приберат, докато вземат някои решения и направят приготовления.
И двамата бяха наясно, че срещата им с юлина може да не значи нищо, но в същото време вярваха на инстинктите си, а по този въпрос те бяха единодушни: нито първата визита на военния катер, нито следващата му поява бяха случайни. А и всички въпроси на капитана се въртяха около едно: дали семейство Фарго търсеха нещо конкретно. Може би някой — най-вероятно мъжът, който се криеше в кабината, — се притесняваше да не бъде открито нещо важно. Но дали камбаната, монетата на Аделиз или нещо съвсем друго?
— Въпросът е, искаме ли да почакаме и да видим какво ще направят, или да поразклатим дървото — каза Сам.
— Не обичам да си седя на ръцете.
— Нито пък аз.
— Какво имаш предвид?
— Да се държим като хора, които наистина крият нещо.
— Ние наистина крием нещо — напомни му Реми. — Стокилограмова корабна камбана, висяща от импровизиран сал.
Сам се разсмя. Съпругата му определено умееше да уцелва същността на нещата.
— Ако не правим от мухата слон, тези хора — които и да са те, — сигурно вече са претърсили бунгалото.
— И не са намерили нищо.
— Именно. Затова ще наблюдават и ще чакат да се приберем у дома.
— А ние няма да се приберем — усмихна се Реми и кимна.
— Точно така. Ако тръгнат да ни търсят, ще знаем, че играта започва3.
— Да не би да каза „Играта започва“? Наистина?
Сам сви рамене.
— Реших да я пробвам, да чуя как звучи.
— О, мой Шерлок… — каза Реми и завъртя очи.
Закачиха камбаната и сала за корабчето се отправиха към мангровата лагуна. До стъмване оставаха само два часа. През първия обследваха лагуната за подходящо място да скрият сала. Откриха го на източния бряг, където имаше групичка диагонално разположени кипариси. С помощта на рибарската кука натикаха сала под надвисналите клони. После Сам се гмурна и го върза за един от стволовете.
— Как изглежда? — извика той от прикритието.
— Нищо не се вижда. Трябва да влязат вътре, за да го открият.
Сам хвана няколко дребни червени риби в устието на провлака, а после се върнаха в лагуната и слязоха на брега. Реми, която беше по-сръчна в тази част, почисти рибите и ги приготви, докато Сам събере дърва. Скоро филетата цвъртяха на огъня. Когато слънцето започна да се спуска зад кокосовите палми, вече похапваха.
— Знаеш ли, струва ми се, че обичам тези моменти — каза Реми, като откъсна парченце риба и го пъхна в устата си. — До известна степен, де.
— Разбирам те. — Наистина я разбираше. Реми беше войник; никога не трепваше пред предизвикателствата. Заедно бяха газили в кал и сняг, бяха бягали от куршуми и преследвачи. И никога не пропускаше да открие положителното във всичко. Едновременно с това обичаше и да се глези. Той също. — Щом оправим нещата около загадъчната камбана, ще отидем в Дар ес Салаам, ще си наемем апартамент в „Роял“, ще пием джин с тоник на терасата и ще залагаме на мачове по крикет.
Очите й светнаха. „Мьовенпик Роял Палм“ беше единственият петзвезден хотел в Дар ес Салаам.
— Така те харесвам, Сам Фарго.
— Само че първо трябва да се подготвим за гостите — охлади ентусиазма й той, като погледна слънцето и часовника си.
С падането на нощта лагуната оживя от песните на щурците. В дърветата по брега и храстите на плаващите островчета замигаха светулки. Сам беше закотвил андреяла между две по-големи островчета с носа на запад. Небето беше ясно: черен фон, а на него — светлинки като дупчици от карфица и полумесец, потънал сред мек многоцветен ореол.