— Утре може и да вали — отбеляза той.
— Тези бабини деветини и за Южното полукълбо ли важат?
— Ще разберем.
Седяха на палубата, пиеха кафе в тъмнината и гледаха светлинното представление на насекомите. От това място виждаха едновременно устието на лагуната и плажа, където бяха вдигнали импровизирана палатка от брезента, взет от корабното шкафче с припаси. Зад палатката се виждаше мъждив фенер, а на няколко крачки встрани — малък огън. Сам беше запасил достатъчно клони, за да го поддържа цяла нощ.
Реми се прозина.
— Дълъг ден.
— Слез да поспиш — предложи Сам, — аз ще поема първата вахта.
— Златен си. Събуди ме след два часа.
Целуна го по бузата и изчезна.
Първите две вахти минаха спокойно. Към края на шестия час, малко преди два през нощта, на Сам му се стори, че чува тихо ръмжене на двигатели в далечината, но звукът отмина. Пет минути по-късно се появи отново, този път по-силен и по-близо. Някъде на север. Сам огледа устието на лагуната с бинокъла, но не видя нищо, освен вълните на водната повърхност в провлака. Шумът отново заглъхна. Всъщност не, не заглъхна, а спря. Той отново вдигна бинокъла.
Мина минута, после още една. На четвъртата минута в провлака се появи тъмен силует. Напомняше на носа на акула и сякаш се движеше над водата. Движейки се по-бавно от човешки ход, надуваемият сал „Зодиак“ се плъзна безшумно в устието на лагуната. След трийсетина секунди се появи още един зодиак, и още един. Изминаха петнайсетина метра в колонка, после се наредиха един до друг и навлязоха в самата лагуна.
Сам безшумно слезе по стълбичката, приближи се до койката и докосна крака на Реми. Тя веднага вдигна глава от възглавницата. „Компания“, прошепна той. Тя кимна и след секунди двамата бяха на задната палуба. Прехвърлиха се през планшира във водата. Сам инстинктивно се протегна и взе единственото оръжие, с което разполагаха — рибарската кука.
Вече бяха отрепетирали плана. За десет секунди стигнаха до най-близкото плаващо островче. Запровираха се в лабиринта от мангрови корени, докато стигнаха до една кухина в средата. По-рано я бяха огледали и установиха, че е широка един метър и почти два и половина висока. Стигаше до долната страна на гъбената шапка отгоре. Навсякъде около тях се виждаха криви корени и виещи се стъбла. Въздухът лепнеше от дъх на плесен и глина.
През плетеницата от корени, на три метра вдясно виждаха андреяла. Притиснати един до друг, едва ли не прегърнати, Сам и Реми се завъртяха, така че да виждат устието на лагуната. Отначало там нямаше нищо. Тъмна, осветена от луната вода и тишина.
После се чу слабо, едва доловимо бръмчене.
Сам допря устни до ухото на Реми:
— Зодиаци с електрически тролинг двигател. Много бавни.
— Щом има зодиаци, има и кораб-майка — прошепна Реми в отговор.
Имаше право. Зодиаците се справяха с крайбрежните води на Занзибар, но повечето тролинг двигатели имаха ограничен обхват и максимална скорост от четири-пет възела. Които и да бяха неканените гости, идваха някъде съвсем отблизо. Предположението на Реми за по-голям кораб беше най-вероятният сценарий.
— Нали остави почерпка за Дядо Коледа? — попита Сам.
Тя кимна.
— Ще трябва да се поогледат, но всичко е на място.
След две минути на двеста метра от дясната им страна се появи първият зодиак. После на същото разстояние, само че отляво, видяха и втория. След секунди се показа третият, който се спускаше към центъра на лагуната. По никой от тях не се виждаше и искрица светлина, но на сивкавите лунни лъчи Сам и Реми различиха по един силует, седнал на кърмата на всяка от лодките.
Трите зодиака се движеха редом един до друг, не се чуваше и дума, не се виждаше и един фенер… това не бяха нито туристи, нито любители на нощното водно сафари.
— Виждаш ли оръжия? — прошепна Сам.
Реми поклати глава.
Следващите няколко минути наблюдаваха как трите зодиака си проправят път през плаващите островчета, докато стигнаха на петдесетина метра от андреяла. Човекът в средния зодиак вдигна ръка и направи странен жест. Другите две лодки се доближиха към андреяла.
Сам потупа Реми по рамото, за да привлече вниманието й, и насочи палец надолу. Потопиха се. Само очите и носовете им останаха над повърхността.
Средният зодиак — явно водещият, — стигна първи до андреяла. Приближи се до носа и човекът се хвана с една ръка за перилата. Обърна се в профил и видяха лицето му. Изпитото лице и орловия нос не можеха да бъдат сбъркани: това беше тайнственият мъж от военния катер.