— Ще ме посветиш ли в плана си? — попита тя.
Сам й намигна.
— Не искам да ти развалям изненадата. Само че ще ни трябва дневна светлина.
Не се наложи да чакат дълго. Десет минути след първите жълто-оранжеви багри на изгрева се заловиха за работа. Сам отвърза сала, скочи във водата и го завъртя настрани, така че трите подаващи се от водата греди да сочат към плажа. Възседна най-външната, за да потъне, и извика:
— Дай бавен назад!
— Бавен назад! — повтори Реми.
Моторите заръмжаха. Андреялът се задвижи назад, докато щурцът опря в сала.
— Продължавай! — извика Сам.
Под тежестта му и мощността на корабчето плаващите греди се потопиха под водата и започнаха да се заравят в брега. Водата под кърмата се разпени. Когато гредите хлътнаха на педя в пясъка, той извика: „Стоп!“
Реми отне мощността и отиде на кърмата. Сам се гмурна под сала и излезе в средата му под щурца.
— Ще надигна тази напречна греда, а ти ще дърпаш.
— Разбрах.
Двамата заедно успяха да повдигнат гредата над планшира, като двата края стърчаха през двете страни палубата. Реми отстъпи назад и потри ръце.
— Схванах накъде биеш — рече тя. — „Дайте ми достатъчно голям лост и опорна точка и аз…“
— „… ще преместя света“ — довърши Сам. — Архимед.
С брадвичката изсече жлебове в двата края на стърчащата греда. Подаде едната на Реми и сам взе другата.
— Сега най-важното.
Всеки от тях пъхна единия край в съответния жлеб на гредата и подпря другия на кнехта на борда откъм своята страна.
— Искаш ли честта да бъде твоя? — предложи Сам.
— А ти къде ще бъдеш?
— В кабината с теб. Ако тези дръвчета поддадат, няма да е никак добре, ако сме наблизо. Дай много бавно назад, ако обичаш.
Реми бавно подкара корабчето на заден ход. Предният край на сала започна да се надига. Дръвчетата потрепериха и се огънаха като лък.
Гредите на сала скърцаха. Камбаната се вдигаше сантиметър по сантиметър, докато отворът й се изравни с планшира.
— Стой на място — каза Сам, — само пази посоката.
Той хвана остатъка от котвеното въже и отиде на палубата, като поглеждаше ту едната трепереща греда, ту другата. Наведе се, върза въжето за короната на камбаната и се върна в кабината, като по пътя го размотаваше.
— Бавно назад — промълви той.
— Ако изтървем това чудо върху палубата, мисля, че можем да се простим с депозита — прошепна му Реми.
— Имаме застраховка — подсмихна се той.
Корабчето се задвижи отново назад. Лостовете продължиха да се огъват и скърцат. Сам чевръсто обираше въжето. Камбаната се плъзна върху планшира, отскочи и се олюля.
— Сам…
— Знам. Стой така. Леко…
Той се обърна, изхвърча по стълбата и след десет секунди се върна с един дюшек. С ловко движение плъзна дюшека като на боулинг по палубата към щурца и извика:
— Намали!
Реми рязко отне мощността. Сам напъна въжето. Гредите изпукаха като изстрели и се строшиха. Камбаната се стовари глухо върху матрака, завъртя се на една страна и остана на място.
Глава 8
Занзибар
— Изгубихме човек — каза Ицли Ривера по телефона.
— Така ли? — Безразличието на президента Куаутли Гарса беше осезаемо дори от петнайсет хиляди километра разстояние.
— Яотъл. Удави се. Тялото му потъна в канала. Беше добър войник, господин президент.
— Отдаде живота си за славна кауза. Заслужи името си. Яотъл — „воин“. Ще бъде посрещнат от Хуицитопочтли и ще заживее за вечни времена в Омейокан — отвърна Гарса. Говореше за ацтекския бог на войната, който движи слънцето в небето, и най-свещеното от тринайсетте небеса. — Нима това не е достойна награда?
— Разбира се, господин президент.
— Ицли, моля те, кажи ми, че това е всичко, което имаш да докладваш.
— Не, има и още. Фарго може и да са намерили нещо. Камбана на кораб.
— Какво значи „може и да са намерили“?
— Претърсихме лодката им. Намерихме рисунка на камбана в един тефтер.
— Опиши я. Същата ли е?
— Скицата беше съвсем обща. Може дори да не са разбрали какво е. Така или иначе, изглежда се опитват да я измъкнат от острова. До рисунката имаше бележка за транспортна фирма и час. Мястото се намира на юг от занзибарското летище.