— Не можем да го допуснем, Ицли. Камбаната не бива да напуска острова. Разследването на Фарго трябва да бъде прекратено незабавно.
— Разбирам, господин президент.
— Знаеш къде и кога да ги намериш. Всичките развалени яйца ще са в една кошница.
— Ето една добре обгрижена камбана — отбеляза Реми.
Сам кимна, седнал срещу нея в сенчестия калдъръмен двор. През последния час непрестанно сменяха чаршафите върху камбаната, напоени с топъл разтвор на вода и азотна киселина. Сега тя стоеше цялата увита и вдигаше пара, а под нея бавно растеше локва сиво-зеленикава морска растителност, разтворена от киселината.
— Колко ни остава?
Сам погледна часовника си.
— Десет минути.
Три часа по-рано, след като разглобиха сала и разпръснаха частите му, те напуснаха мангровата лагуна и се насочиха на юг покрай брега. Подминаха нос Фумба и стигнаха до залива Менай. Докато Реми управляваше, Сам звънна на Селма, осведоми я за развоя на събитията и й обясни какво им трябва. Четирийсет минути по-късно, точно докато заобикаляха южния връх на Занзибар, тя отново им се обади.
— Малко по-малка е от бунгалото ви, но е уединена и агентът обеща да остави ключовете под килимчето. Платено е за тази седмица.
— Какво и къде?
— Вила от източната страна на острова, на три километра на север от хотел „Тамаринд бийч“. Сенникът на верандата е на червени и зелени райета. На плажа има стар каменен кей.
— Ти си същинско чудо, Селма — рече Сам, затвори и набра домашния номер на Абаси Сибале. Без да задава въпроси, Абаси се съгласи да ги посрещне с пикапа си на плажа пред вилата. Когато видя камбаната на палубата, той само се усмихна и поклати глава.
— Някой ден ще дойдете на нашия остров и ще си скучаете на воля. Някой ден.
— Ще ида да видя какво прави гостът ни — каза Сам.
— А аз ще пазя камбаната да не избяга — отвърна Реми.
— Ако се опита, пусни я.
— С удоволствие.
И двамата бяха уморени, а тази камбана, която така им се бе съпротивлявала и бе привлякла нежелано внимание, се бе превърнала във враг. Щяха да си оправят настроението с един хубав сън и някои отговори, които се надяваха да получат след още няколко часа с азотната киселина.
— Остави ми пистолета — каза с усмивка Реми.
Сам също се усмихна в отговор, прекоси дворчето и влезе през френския прозорец. Вилата, която Селма беше наела, беше малко под двеста квадрата, в тоскански стил, с жълтеникавобели варосани стени, асми и червен керемиден покрив.
Интериорът беше смесица от съвременен и занаятчийски стил. Сам отиде в една от спалните отзад, където Яотъл лежеше с вързани ръце и крака на четирикракото легло. Видя Сам и вдигна глава.
— Ей, какво става тук? Къде съм?
— Зависи кого питаш — отвърне Сам. — Според приятелите ти или плуваш с лицето надолу някъде към Момбаса, или си проправяш път през храносмилателната система на някоя акула.
— Какво значи това?
— Ами след като те халосахме…
— Не помня… Как успяхте?
— Промъкнах се зад теб и те ударих с голяма тояга. Приятелите ти си мислят, че си мъртъв от… — Сам погледна часовника си. — Шест часа.
— Няма да повярват. Ще ме открият.
— Не бих се обзаложил. Що за име е това, Яотъл?
— Така се казвам.
— Гладен ли си? Или жаден?
— Не.
Сам се подсмихна.
— Няма лошо да си кажеш.
— Правете каквото сте решили. Приключвайте по-бързо.
— Какво по-точно си мислиш, че ще направим с теб?
— Ще ме изтезавате?
— Ако това е първото ти предположение, явно не се движиш с добра компания.
— Защо тогава ме отвлякохте?
— Надявах се, че ще можеш да ни отговориш на някои въпроси.
— Вие сте американци.
— Как позна? По очарователната ми усмивка?
— По акцента.
— А аз предполагам, че ти си мексиканец.
Отговор не последва.
— А съдейки по пистолета ти и поведението на приятелчетата ти, си или настоящ, или бивш военен.
Яотъл присви очи.
— Ти си от ЦРУ.
— Аз? Не. Имам обаче един приятел там.
Това беше вярно. По време на работата си в АИПСО Сам беше преминал оперативно обучение в центъра „Камп Пери“ на ЦРУ. Очакваше се, че когато инженерите от АИПСО видят как работят агентите на практика, ще могат по-добре да отговарят на потребностите им. По същото време в лагера се обучаваше Руб Хейуд, агент от ЦРУ. Двамата със Сам се сприятелиха и останаха близки и след това.