През следващите петнайсет минути Сам следваше указанията на Реми. Когато кажеше: „Давай!“, натискаше педала на газта до ламарината, а след това пак намаляваше до разрешената скорост. Бавно, но сигурно успяха да увеличат дистанцията между себе си и пасата с над половин километър.
— Има ли някой от тези пътища, който да не е черен или само постлан с чакъл?
Реми разгледа картата.
— Трудно е да се каже, но следващият изглежда по-широк от останалите. На тази карта това май означава някакъв вид асфалт. Защо питаш?
— За да не оставяме следа къде сме завили.
— От рязкото завиване — каза Реми. — Може да е нож с две остриета.
— Права си — намръщи се Сам. — Кажи ми, когато наближи.
Следващите няколко минути Реми сравняваше преминаващите пътища и табели с означенията на картата.
— Трябва да е следващото отклонение на юг — каза тя, като измери разстоянието с нокът. — Малко под половин километър. Би трябвало да е веднага след хълма.
— Как е нашият приятел?
— Трудно е да се каже, но май ускорява.
Превалиха хълма и се заспускаха. Сам видя кръстовището, за което говореше Реми. Натисна педала на газта до ламарината и рейндж роувърът се понесе бързо напред. Реми отвори широко очи и се хвана здраво за таблото. На стотина метра преди завоя Сам натисна спирачките колкото може по-силно, без джипът да поднесе, и свали скоростта на шейсет и пет километра в час.
— Дръж се — каза той и рязко изви волана надясно. Въпреки високия център на тежестта, гумите се държаха здраво на пътя, но Сам видя, че е подценил завоя. Отпусна малко кормилото наляво, натисна леко спирачките и пак завъртя надясно. Задницата на роувъра поднесе. Задната лява гума се плъзна по банкета. Усетиха как джипът се наклонява. Сам устоя на подтика да коригира надясно и вместо това остави и предната гума да слезе на банкета. Сега двете гуми зацепиха заедно. Сам завъртя волана надясно и роувърът изскочи обратно на пътя.
— Остро надясно! — извика Реми, като посочи една пролука в шубрака встрани от банкета.
Сам реагира мигновено и скочи върху спирачките. Джипът рязко спря.
Сам включи на задна, върна се няколко метра, после пак на първа и сви в храсталака. Сенките ги погълнаха. Клоните драскаха колата от двете страни. Той даде още малко напред, докато предната броня опря в дървена порта за добитък.
Реми се прехвърли на задната седалка и подаде глава през страничния прозорец.
— Скрити ли сме?
— Горе-долу. Трябва всеки момент да се появят. Ето ги. — Тя се обърна на седалката, отпусна се и въздъхна. — Може ли да останем тук, докато…
Откъм пътя изскърцаха спирачки и последва тишина.
Сам и Реми застинаха.
Заръмжа двигател и засвириха гуми.
— Майтапите се с мен — простена Сам. — Закопчай си колана, Реми.
Макар и асфалтов, пътят беше тесен и криволичеше — нямаше осева линия, а банкетът бе неравен. Рейндж роувърът се носеше с пълна скорост и успя да набере седемстотин метра преднина, преди пасатът да влети в отклонението след тях. На следващия завой покрай тях прелетя знак. Реми успя да прочете: „Тесен мост“.
Сам ускори още повече, за да стигне по-бързо до моста. Зелените връхчета на клоните плющяха по стъклата. Пред тях се появи мостчето.
— И това наричат мост?! — извика Реми.
Мостчето обкрачваше тесен пролом и беше закрепен на двата бряга със стоманени въжета, но нямаше нито стълбове, нито подпори. От двете страни беше оградени с парапети от колове и въжета. Самата му повърхност беше направена от дъски по една педя широки и не точно успоредни, зеещи и тук-там с някоя греда помежду им.
На петдесетина метра от моста Сам наби спирачки. Двамата с Реми надникнаха през страничните прозорци. Не се виждаха пролуки в храсталаците, нито възможност за обръщане. Нямаше къде да се скрият. До тях имаше табела на френски, на която пишеше: „Разминаването забранено. Максимална скорост по моста: 6 км/ч“. Общо взето, нормална човешка походка.
Сам погледна Реми, която се усмихна насила.
— Като да отлепиш лепенка — каза тя. — Не го мисли, просто го направи.
— Добре.
Сам доближи джипа до първите дъски и настъпи газта. Роувърът потегли напред.
Зад тях се чу свирене на гуми. Реми се обърна и видя пасата, който поднесе на завоя и бързо изправи.
— Залагам десет към едно, че е разчитал на този мост.
— Не се приема — отвърна Сам, вкопчил до бяло пръсти във волана.