— Следват ли ни? — попита Сам.
— Не още. На паркинга са.
— Нека поспорят дали да го направят.
Това, което Сам беше взел за служебен път, се оказа всъщност пътека, малко по-широка от самия джип. Както и паркинга, от двете страни беше оградена от насипи, а зад дърветата от лявата страна се виждаше реката. Той стисна още по-здраво волана и се опита да задържи роувъра на пътя.
— Имаш цицина — каза Реми, като докосна мястото. — Какъв е планът?
— Да изпреварим ферибота и да караме до следващата му спирка. Тук в действие влизате ти и пътеводителят.
Тя го прелисти.
— Боя се, че не е толкова подробен.
— Няма ли изброени спирки?
Реми поклати глава и погледна картата.
— А според картата няма и път.
— Интересно. Караме по несъществуващ път, водещ наникъде. Дали и приятелчетата са измислени?
Реми завъртя глава, за да види между дърветата.
— Не, за съжаление са истински и приближават.
— Фериботът?
— Не го… Чакай! Ето го! На около двеста метра зад нас. — Очите й светнаха. — Корабът е с кърмово колело, Сам, като тези по Мисисипи.
Пътят се заизкачва нагоре. Стана по-изровен; джипът подскачаше по оголени коренища. В края на склона земята се изравни. Сам скочи на спирачките. На шест метра пред тях се дърветата оформяха стена, а успоредно на тях — туристическа пътека.
— Тази пътечка отляво… — каза Сам.
— Слиза до реката.
Сам дръпна ръчната спирачка и натисна копчето за отваряне на багажника.
— Вземи всичко, което имаме.
Събраха нещата си, изтичаха до багажника и грабнаха раниците си. Синият нисан караше по склона. Сам подаде раницата си на Реми.
— Ще се справиш ли и с двете?
— Да.
— Бягай.
Реми хукна. Сам се върна на шофьорското място, включи на задна, скочи на земята и продължи да тича до джипа, управлявайки с една ръка кормилото. Когато задните гуми стигнаха до склона, той затвори вратата и отскочи встрани. Водачът на нисана видя летящия срещу него роувър и скочи на спирачките. С рев на гуми превключи на задна. Червеният нисан излезе от завоя зад него и веднага спря.
— Късно — промърмори Сам.
Задните гуми на роувъра се удариха в едно коренище, задницата му подскочи и се стовари върху предния капак на нисана. Шофьорската врата се отвори. Сам извади пистолета, коленичи и стреля. Вратата веднага се затвори. Сам пусна за всеки случай един куршум в капака на мотора, обърна се и избяга.
След минута настигна Реми. Бяха сбъркали: пътеката не слизаше до реката, а минаваше над нея. Реми стоеше в началото на мост. Подаде раницата на Сам. Зад гърба им между дърветата се чуваха гласове на испански.
— Изглежда по-здрав от последния мост — каза Реми. Конструкцията му беше почти същата — дъски, напречни греди, обикновени въжета и две стоманени, на които висеше. Отляво се виждаха носът на приближаващия зад завоя ферибот и черният пушек на комина му. Корабът беше празен, с изключение на десетима души, подпрени на перилата и още неколцина на бака.
— Хайде — каза Сам и се затича с всичка сила, следван от Реми.
Спряха в средата на моста. Фериботът беше на трийсетина метра от тях. Сам погледна назад и мерна движение между дърветата. Някой се опитваше да се изкачи по склона.
Реми се беше навела през парапета.
— Твърде е високо.
— До бака, да — съгласи се Сам. — Виждаш ли горната палуба зад кабината на щурвала? Четири метра и нещо, ако не и по-малко.
— А защо не покривът на кабината? Той е само…
— Опитваме се да се приземим незабелязано. Махай, Реми, привличай внимание!
— Защо?
— По-малко вероятно е Ривера да реши да стреля, ако има публика.
— Вечният оптимист.
Започнаха да махат, да се усмихват, да крещят. Хората на бака и покрай перилата ги забелязаха и също им махнаха. Носът на ферибота се плъзна под моста.
— Десет секунди — каза Сам. — Прегърни раницата си. Щом краката си се ударят в палубата, сгъни колене и се претърколи върху нея. Хайде, давай! — Сам й помогна да прескочи парапета. — Готова ли си?
Реми стисна ръката му.
— И ти идваш, нали?
— Естествено. Когато се приземиш, бързо потърси укритие, в случай че открият стрелба.
Покривът на кабината изчезна под краката им, последван след миг от комина. Около тях се вдигнаха кълба черен дим. Ицли Ривера се появи в началото на моста. Очите му срещнаха за миг тези на Сам, последният се обърна, стисна Реми за ръката и каза: