Выбрать главу

— Скачай!

Реми се скри в пушека. Под краката на Сам мостът се разтрепери от тежки стъпки. Ривера и хората му. Сам се прехвърли през парапета и погледна надолу. Видя Реми на палубата; опитваше се да се изправи на ръце и колене.

Сам скочи.

Тупна тежко на палубата, отскочи от раницата си и се претърколи надясно. Реми изскочи от пушека и го дръпна за ръката: „Насам!“. Той я последва, пълзейки слепешком, докато стигна до нещо, което приличаше на задната преграда на кабината на щурвала. Двамата седнаха един до друг, дишайки дълбоко, за да успокоят пулса си.

Когато минаха моста, димът се разнесе. На петдесет метра от тях Ривера и трима мъже стояха на моста и ги гледаха. Единият се пресегна и извади полуавтоматичен пистолет от колана си. Сам също извади пистолета си, вдигна го на над главата си в профил и го завъртя.

Ривера излая нещо и онзи прибра оръжието.

— Махни на милите хора, Реми.

Глава 36

Голдфиш Пойнт, Ла Хоя, Калифорния

— Мистериите разгадани, главоблъсканиците решени — обяви Селма, като влезе в работната зала, следвана от Пийт и Уенди.

Сам и Реми, които още се движеха по мадагаскарско време, седяха на масата с по едно двойно еспресо пред себе си. Макар, като предния път, да бяха спали през по-голямата част от презатлантическия си полет, все още бяха много изтощени.

След като скачането от моста бяха решили да се държат просто като двойка туристи. Попочистиха се, доколкото беше възможно, започнаха да се разхождат по палубата и да се наслаждават на гледката заедно с останалите. Не само че никой не ги попита за билети, но им поднесоха коктейли и вечеря в официалния салон. След цял ден пълзене в пещери, надхитряне с крокодили, битки с бунтовници, падащи камъни и преследване по пътищата на Мадагаскар, им беше много приятно просто да си седят и някой да се грижи за тях.

Два часа по-късно фериботът спря на кея, стърчащ от един горист полуостров. Сам и Реми слязоха заедно с всички останали и като минаха под каменната арка, се озоваха на спретната камениста пътечка. В края й намериха четириетажно имение с архитектура, напомняща на нещо средно между елегантно плантационно имение и френска провинциална къща.

Озадачени от факта, че откриват подобна сграда насред мадагаскарската пустош, Сам и Реми нарочно се забавиха, докато останалите туристи продължат напред към покритото с пергола фоайе.

Зад себе си чуха женски глас, който на безупречен френски ги приветства в хотел „Ермитаж“.

Сам и Реми се обърнаха и видяха усмихната чернокожа жена със синя пола и снежнобяла блуза.

— Parlez-vous anglais? — попита Реми.

— Разбира се, госпожо. Мога ли да ви помогна?

— Изглежда, сме се изгубили от групата си — обясни Сам. — Дали ще можете да ни организирате транспорт обратно до Циафахи?

— Bien sur — усмихна се жената.

Час по-късно вече бяха в Циафахи.

Достатъчно бе да се обадят на Селма, за да си осигурят хостел за вечерта, а на следващата сутрин — чартърен полет до Мапуто в Мозамбик.

Селма седна до тях.

— Изглеждате уморени.

— Може би не сме те запознали достатъчно ясно с подробностите около приключението ни в Мадагаскар.

Селма кимна и махна с ръка.

— Крокодили, бунтовници, камъни… помня. Междувременно ние доста се потрудихме да разнищим неразнищваемото.

— Това дори не е дума. А споменахме ли за моста, който…

— Селма, имаш цялото ни, макар и не много въодушевено внимание — прекъсна го Реми.

— Добре. Първо най-важното: изпратихме пробите от кануто в лабораторията в Пойнт Лома. Трябва да получим резултатите до няколко дни. Както помолихте, Реми, изпратих снимките ви на кануто и копие от Кодекса на Орисага на професор Дайдел. Каза, че утре ще може да сподели първите си впечатления.

Реми видя въпросителния поглед на Сам и поясни:

— Стан Дайдел, преподавателят ми по антропология в Бостън. Селма, а дали…

— Не съм му давала никакви подробности. Казах му само, че го молите за бегъл анализ. Минаваме на загадъчния мистър Блейлок — продължи Селма. — Ние с Пийт и Уенди…

— Предимно ние — поправи я Уенди.

— … прочетохме повечето от писмата на Блейлок до сестрата на Офелия, Констанс. Мис Синтия греши: смятаме, че е имало любов между двамата и то повече от нейна страна, отколкото от негова.