— Защо го казваш?
— Първите две писма, които Блейлок е пуснал от Африка, описват предимно пътуването му. Блейлок показва топли чувства, но доста сдържано. Споменава, че би искал да можеше да отвърне на чувствата на Констанс, но се боял, че… — Селма погледна бележника си, — … „скръбта по скъпата му Офелия ще се превърне в сърцераздиращо чувство за вина“. Говори много за първите си дни в Багамойо и дори няколко пъти споменава за „мисията“ си, но не навлиза в подробности.
— Или поне така си мислехме — уточни Пийт.
— Да. После забелязахме, че във всички писма има случайни букви с точки под тях.
Сам кимна.
— Код: извади отбелязаните букви и ще получиш тайно съобщение.
— Да. Само че Блейлок, като истински математик, не го направил толкова просто. Ще ви спестя подробностите, но е използвал датите и номерата на страниците като формула за изваждане. Ако например формулата включва 3, имате буквата „Г“, броите три назад и получавате „А“.
— Едно от първите неща, които научихме — каза Уенди, — е, че Констанс Ашуърт е работела за Тайните служби. Била е неговата връзка с властите.
— Това не го бях предвидил — засмя се Сам. — Как разбрахте?
— Тайното послание в третото писмо на Блейлок гласеше: „Информирам: корабът на Камден в Бомбай за ремонт; екипажът, все хора на Максимилиян, разквартирувани в Стоун Таун“.
— Какво ще рече „хора на Максимилиян“? — попита Реми.
Отговори й Сам.
— След края на Гражданската война мексиканският император Максимилиян I отворил вратите за войници на Конфедерацията, които искали да продължат борбата. По онова време Съединените щати поддържали партизаните, които се опитвали да свалят Максимилиян. Той предложил сделка на войниците на Конфедерацията: първо се бийте за мен, после ще съборим американското правителство. Няма единодушие по въпроса колко войници е имало там, но достатъчно, за да се обезпокои Вашингтон. Като съчетаеш доклада на Дъдли, че в „Ел Маджиди“ се качват бели мъже със споменаването на Максимилиян в писмото на Блейлок… навежда на мисълта за подмолна операция на разузнаването на Конфедерацията. Някой е отишъл в Мексико, наел е моряци и ги е транспортирал в Занзибар, където ги е чакал „Ел Маджиди“.
— Каква е била целта?
— Да продължат от там, докъдето е стигнал „Шенандоа“, предполагам. Този кораб е нанесъл големи поразии, докато е бил активен, а в Конфедерацията е имало множество силни фракции, които се били заклели да продължат борбата въпреки капитулацията.
— Това, което ме обърква, е как са получили достъп до „Ел Маджиди“? — попита Уенди.
— Трудно е да се каже. Знаем, че вторият султан на Занзибар, братът на този, който е купил „Шенандоа“, не изпитвал привързаност нито към брат си, нито към кораба; и все пак, когато е имал шанс да се отърве от него след урагана от 1872-а година, не го направил. Напротив, откарал го в Бомбай за ремонт, който вероятно му струвал скъпо.
— Може би тази тайна клика вече го е била закупила и султанът не е имал друг избор — предположи Пийт.
Сам свъси вежди. Стана, приближи се до един от компютрите и започна да пише на клавиатурата. След няколко минути се обърна на стола.
— Преди да почине, първият султан на Занзибар започнал тайно да взима мерки срещу търговията с роби в страната си. Когато брат му седнал на трона, върнал старата политика.
Селма кимна.
— Значи ако, противно на очакванията, Конфедерацията е имала успех, вторият султан щял да има готов пазар за робите си.
— Всичко това е спекулация, разбира се, но звучи логично.
— Добре, да се върнем на първото кодирано съобщение на Блейлок — каза Реми. — Споменава „Камден“. Кой е Камден?
— Камден, Ню Джърси, е мястото, където бил роден Томас Хейнс Дъдли — отговори Селма. — Смятаме, че това е бил прякор, който Блейлок е използвал за него, а не официално кодово название. Дъдли също имал прякор за Блейлок: Джотун.
— От норвежката митология — обясни Уенди. — Джотун бил великан със свръхчовешка сила.
— Разбира се — каза Сам. — Джотун. Не знам как ми убягна.
Реми го ощипа леко по ръката.
— Голям си умник. Не му обръщай внимание, Уенди. Продължавай, Селма.
— През юли 1872-а, в друго писмо до Дъдли чрез Констанс, Блейлок докладва, че „Ел Маджиди“ — предполагам, отново прекръстен на „Шенандоа“, — се е върнал в пристанището с екипажа на борда. Блейлок подозира, че ремонтът е приключил поне месец по-рано и че оттогава насам корабът и екипажът му са започнали да плават.