— Какво съкровище? — попита Сам. — На този етап имал ли е основание да вярва, че има още нещо за намиране?
— Ако е имал, не споменава и дума. Не и в прав текст. Предвид какво представлява дневникът, може би всичко е скрито някъде там.
— А корабният дневник на „Шенандоа II“? — попита Реми. — Ако Блейлок е смятал, че екипажът е намерил птицата при някое от предишните си плавания, най-естествено би било да започне от капитанския дневник.
— Не споменава за това, но по принцип съм съгласна.
— Бих предположил, че е преписал всичко, което е сметнал за интересно, в собствения си дневник — каза Сам.
— При всички положения — продължи Селма, — Блейлок продължава да пише на Констанс и след това, но писмата му стават все по-несвързани. Можете сами да ги прочетете, но очевидно малко по малко е губел разума си.
— А това са само част от писмата — добави Пийт. — Имаме да разшифроваме още четиринайсет.
— Ако вярваме на всичко това — каза Сам, — то Уинстън Блейлок най-вероятно е прекарал остатъка от живота си на борда на „Шенандоа II“, драскал е в дневника си, съзерцавал е птицата и е гравирал йероглифи във вътрешността на камбаната, търсейки съкровище, което може би дори не съществува.
— Може да не е така просто — каза Реми. — Ако Кодексът на Орисага е оригинален и кануто е това, което си мислим, че е, някъде по пътя Блейлок може да се е натъкнал на тайна, която е била погребана с Кортес и неговите конквистадори: истината за произхода на ацтеките.
Глава 37
Голдфиш Пойнт, Ла Хоя, Калифорния
— Тук има много неясни моменти — изтъкна Сам. Грабна бележник и химикалка и започна да пише:
— Как/кога се е сдобил Мортън с дневника на Блейлок, с бастуна му и с Кодекса на Орисага?
— Как/кога се е озовала камбаната на „Шенандоа“ в пясъка край брега на остров Чумбе? Как е останала без чукало?
Сам спря.
— Какво още? — попита той. Реми му махна да й подаде тефтера и сама продължи:
— Какво знаят Ривера и възложителят му за Блейлок? Как са се забъркали във всичко това? Какво преследват?
— Как е научил Ривера за Мадагаскар?
Реми върна бележника на Сам, който каза:
— Имам идея за един от въпросите. Какво преследват? Подозираме, че Ривера работи за мексиканското правителство, нали така?
— Спокойно можем да приемем, че е така.
— Знаем също така, че сегашната администрация, партията Мешика Теночка на президента Гарса, дойде на власт, яхнала вълната на ултранационализма — гордостта от истинското, предколониално наследство и прочее. Знаем, че Ривера и главорезите му имат ацтекски, нахуатълски имена, също като повечето лидери на Мешика Теночка и членове на кабинета. „Ацтекското мъртво вълнение“, както се изрази пресата, спечели изборите.
Сам огледа останалите; всички кимаха.
— Ами ако този, за когото работи Ривера, знае истината за ацтеките? Ако са я знаели много преди изборите?
— Установихме може би девет убийства на туристи в Занзибар за последните седем години. Ако интуицията не ни лъже, потулването е стигнало най-малко до там.
Сам кимна.
— Ако Блейлок наистина е открил това, което си мислим, то може да преобърне мезоамериканската история надолу с главата.
— Това достатъчно ли е, за да убиват хора? — попита Уенди.
— И още как — отвърна Реми. — Ако членове на настоящото правителство са спечелили изборите с лъжа и истината излезе наяве, колко ли им остава, докато ги изхвърлят от кабинетите им? И докато арестуват лидерите им? Представи си, че след като избират Джордж Вашингтон за първи президент на Америка, става ясно, че е предател. Малко е като да сравняваш ябълки и круши, но схващаш идеята.
— Тогава може би през цялото време говорим за пряка намеса на президента Гарса — отбеляза Пийт.
— Той със сигурност притежава власт като тази, която явно стои зад Ривера. В момента единственото, с което разполагаме, са дневникът и писмата на Блейлок. Шестото чувство ми казва, че отговорите са скрити там.
— Откъде предлагате да започнем? — попита Селма.
— От стихотворението му. У теб ли е?
Селма разлисти бележника си и зачете: