— Революцията от седемнайсета година — каза Бен.
Мими кимна.
— Всички знаят какво се случи след това. За една нощ цар Николай бил свален и затворен. След кратко управление на временно правителство страната била овладяна от революционерите болшевики, водени от Ленин. Страната била хвърлена в хаос, засилен още повече от факта, че по онова време Русия участвала и в Първата световна война. Било време на брутални убийства. Болшевиките екзекутирали царя и семейството му. Новата тайна полиция преследвала аристократите, конфискувала имотите им, капиталите им, всичко. Соня, Наташа и Кити Боровски били хвърлени в женски затвор и никой повече не чул за тях. Александър и по-младият му брат били хвърлени в затвора „Шпалерная“, където през хиляда деветстотин и деветнайсета година били разстреляни по заповед на болшевишки комитет. Единствено Лео успял да избяга. Но нямал никакви пари. Свързал се с контрареволюционна група на хора, недоволни от двуличието и жестокостта на болшевиките. Една диктатура била заменена с друга.
— Е, това го знаем — обади се Бен.
— Междувременно болшевиките пълнели сандъци с плячкосаните богатства на аристокрацията. Лео чул от свои приятели, че „Черната медуза“ била сред съкровищата, задигнати от Зимния дворец и прибрани в склад заедно с безброй картини, злато, сребро и други ценности. Съставили план да си върнат яйцето. Русия била залята с оръжия от войната, така че не било проблем да се снабдят с карабини.
Обирът бил успешен — продължи Мими. — И същевременно бил катастрофа. Лео и приятелите му успели да проникнат в склада, но докато търсели яйцето, революционните стражи били уведомени и мястото било обкръжено. Наложило се да си пробият път със стрелба. Мнозина загинали. Единствено Лео успял да се спаси. И яйцето било у него.
Трябвало да избяга от Русия. Имал достатъчно пари, за да плати подкупите, които да му осигурят преминаване през границата, но пътуването било опасно. Русия била в състояние на анархия. Банди войници без командири върлували из страната през онези последни дни на войната, нападали селата, изнасилвали и убивали жени и момичета, посичали мъжете с щикове, за да пестят патроните. Всяко придвижване било много рисковано. Лео не смеел да тръгне на път с безценното яйце. Била пролята твърде много кръв за него, за да допусне да го отмъкнат бандитите. И така, скрил съкровището на тайно място и направил карта, за да отбележи къде е, като се заклел, че един ден, когато лудостта премине, ще се върне и ще го вземе.
Имал късмет. Успял да се добере до Европа, където срещнал съчувствието на аристокрацията към страданията на руските благородници. Оцелял с чар и с титлата си, но и като давал уроци по музика на децата на богатите. После, през хиляда деветстотин двайсет и пета година, близо осем години след като избягал от родината си, отседнал при италиански граф близо до Рим.
— Граф Родинго де Крешенцо — обади се Бен. — Познах ли?
70
Парченцата от пъзела започваха да се подреждат. Бен вече съзираше в мрака първите лъчи на прозрението.
— Представи си очарователния княз до нещастно омъжената млада жена и жестокия й съпруг и резултатът е очевиден — обяви Дарси.
— Княз Лео бе пълна противоположност на студения бездушен еснаф, чиято робиня се бе оказала Габриела — съгласи се Мими. — Е, да, беше неизбежно двамата да станат много близки. Князът насърчаваше любовта й към изкуството, а тя на свой ред му довери, че продължава да рисува в тайната стаичка зад гърба на графа. Започваха да се влюбват, макар че нямаше… — Мими се намръщи. — Как се казва?
— Прелюбодеяние? — подсказа Бен.
— Точно така. Нямаше прелюбодеяние. Нищо подобно. Граф Де Крешенцо обаче не смяташе така. Побесня от ревност заради все по-голямата близост между жена му и техния гост и я обвини в изневяра, изгони Боровски от къщата си и го предизвика на незаконен дуел.
Габриела знаеше, че съпругът й е отличен стрелец с пистолет. Нощта преди дуела тя се измъкна тайно от дома си и отиде при Лео, за да го моли да се откаже. През онази нощ тя остана при него. Преди зазоряване му казала: „Сега наистина сме любовници. Има изневяра, така че вече не е въпрос на чест да се защитаваш, няма причина да се биеш“. Убеждавала го, че е безсмислено да остава и да се излага на риск. Че биха могли да избягат заедно. Тя щяла да рисува, той да преподава музика. Може би никога нямало да бъдат богати, но какво от това? Нали щели да бъдат заедно?