Съжалявам.
Дарси заудря по вратата на избата.
— Пусни ме да изляза, копеле такова!
Но Бен вече не беше там.
73
Светлините на Монако блещукаха долу, докато Бен тичаше по виещия се между скалите път с чантата си на рамо. Малко по-нататък спря такси, което го откара до пристанището. Седна на ниска ограда и изпуши една цигара, загледан в тъмната вода и заслушан в плискането на вълните в кея и в бордовете на яхтите и катамараните в пристанището. На борда на огромна яхта за милиони се вихреше парти — свиреше оркестър, а по кея, за който беше привързана, се разхождаха дами с дълги рокли. Бен ги гледаше от разстояние и мислеше за Дарси Кейн. Нямаше друг вариант, освен да я излъже, че ще се срещне с Шиков в Берлин, и да я остави затворена в избата. Беше твърде умна и упорита. А следващия си ход трябваше да предприеме сам, както той си знаеше.
После си спомни онова, което за малко не се случи между него и Дарси. Там наистина имаше избор. Въздъхна и реши да престане да мисли толкова много.
Далеч навътре над морето приближаваше хидроплан. Бен проследи с поглед светлините, които се снишиха и докоснаха водата на няколко километра от брега. Точно навреме. Шиков определено беше захапал въдицата.
След няколко минути голяма надуваема моторна лодка премина през пристанището. Бен знаеше, че е за него. Слезе до кея, за да я пресрещне, и двама мъже му кимнаха да се качи. Единият насочи към стомаха му револвер „Смит & Уесън“, а другият го претърси и прерови чантата му за скрито оръжие. После лодката излезе от пристанището и се отправи към самолета. Когато стигнаха, онзи с револвера му кимна да се качи на хидроплана „Бомбардиър“. След като Бен седна и закопча колана си, от двете му страни се настаниха други двама въоръжени мъже. Машината набра скорост, подскочи леко и се издигна във въздуха.
„Бомбардиър“ напусна Лазурния бряг и се отправи към сушата. Бен прецени по звездите, че летят на североизток. Не попита, защото не очакваше да получи отговор. Мина много време, преди най-накрая да кацнат на отдалечена частна писта, която можеше да е навсякъде между Женева, Милано и дори Цюрих. От там ги взе мерцедес и ги откара няколкостотин метра по-нататък по пистата до блестящ турбореактивен „Гълфстрийм“, готов за излитане. Избутаха Бен най-безцеремонно нагоре по стълбичката и го сложиха да седне на място в задната част. Беше малко по-комфортно от летящата лодка. Без да обръща внимание на домакините си, Бен се изтегна на мекото кожено кресло и затвори очи.
Загуби представа колко часа самолетът остана във въздуха — може би шест, може би повече. Когато самолетът се спусна под облаците, бяха минали две часови зони и сега слънцето надничаше над див пейзаж от планини и борови гори, които Бен виждаше през илюминатора.
След като прелетяха ниско над гориста долина, машината се спусна рязко и кацна на писта, която сякаш бе набързо изградена преди много години от военни инженери. Бен забеляза надупчения от ракети бетон и се зачуди в коя бивша европейска военна зона са го довели. В Грузия може би.
Грузинският регистрационен номер на черното хъмви, което ги чакаше в края на пистата, потвърди предположението му. Двете въоръжени горили го изведоха от самолета към хъмвито, от което слязоха други двама мъже. Никой от тях не изглеждаше да е Григорий Шиков. Бен реши, че няма да има честта да се срещне веднага с него. Мъжете от хъмвито стискаха автомати „Калашников“ със сгъваем приклад. Единият изкрещя нещо и друга горила от самолета извади от джоба си качулка. Пристъпи към Бен и грубо я нахлузи на главата му. Бен почувства как го хващат за лакътя и го повеждат към хъмвито. Качиха го на задната седалка.
Последва ново пътуване, с друсане и подскачане, на изток, към изгрева, чиито отблясъци Бен виждаше през плата на качулката. Изминаха около двайсет минути. После спряха за момент, за да преминат през портал. Когато най-накрая горилите слязоха от колата, очите на Бен бяха уморени от напрягане да долови какво става наоколо. Вратите се отвориха и го измъкнаха. Влязоха в хладно обширно помещение. Минаха по коридор и се озоваха в стая, която миришеше на старинни кожени мебели и оръжейна смазка. Бутнаха го на един стол. Чуваше разговори. Усети лош дъх, когато някой приближи и свали качулката от главата му.
Бен се оказа седнал пред голямо бюро, лице в лице с Григорий Шиков.