Възрастният мъж беше със светлосив костюм, който беше прекалено силно изопнат на широките рамене. Големите му, груби като на работник ръце бяха свити в юмруци отпред върху кожения плот на бюрото. Раздалечените му, засенчени от гъсти вежди очи се взираха в Бен. Вляво от Шиков стоеше по-млад мъж, около петдесетгодишен, с оредяваща коса, с костюм, с очила и с нервна усмивка.
Шиков се взираше в Бен доста време. Бен не отклоняваше поглед от неговия, макар че с периферното си зрение успя да преброи колко души има в стаята. Стояха в полукръг от двете му страни. Освен двете горили от самолета и двамата от хъмвито, тук имаше и още двама мъже, които Бен виждаше за пръв път. Доколкото можеше да прецени, всички имаха пистолети. Автоматите „Калашников“ бяха насочени към главата му. Оръжията, които сееха смърт от разстояние два километра, бяха само на два метра от него. Бен седеше абсолютно неподвижен.
— Знаеш кой съм аз — обади се дрезгаво Шиков.
— Знам — отвърна Бен.
Шиков посочи по-младия мъж до себе си.
— Това е моят помощник, Юрий Майски. — После хвърли мрачен поглед към чантата на Бен, която беше обърната с хастара навън и оставена на стол в средата на стаята. — Виждам, че не носиш много багаж, мистър Хоуп — процеди Шиков.
— Ще действаме така, както говорихме по телефона — каза Бен. — Даваш ми половината пари авансово. После те завеждам там, където е яйцето, и ти го давам срещу остатъка.
Шиков въздъхна дълбоко и го погледна като търпелив учител, който разговаря с бавноразвиващ се ученик.
— Мога да накарам хората си да изтръгнат от теб всякаква информация.
— Сигурен съм, че не изтезаваш хора за пръв път — каза Бен и се обърна към Майски, който гледаше още по-намръщено. — Ако обаче нещо се случи с мен и не се обадя по телефона през следващите два часа, сътрудникът ми ще разбере, че нещо не е наред. Тогава ще виждаш яйцето само в сънищата си.
Погледът на Шиков отново се впи в Бен, като че ли искаше да прочете мислите му. Бен не отклони очи. След няколко секунди, Шиков кимна.
— Добре. Покажи му парите, Юрий.
Майски направи знак на Бен да се изправи и да го последва. Заведе го до шкаф с мраморен плот в другия край на стаята, върху който имаше дипломатическо куфарче. Бен остана с лице към Шиков, докато Майски набра комбинацията.
— Преброих парите лично — каза Майски. Ключалките щракнаха.
Бен дръпна куфарчето към себе си. Вдигна бавно капака. Погледът му се плъзна по пачките банкноти, подредени вътре. Извади една пачка, после още една. Огъна ги и ги пусна през палеца си.
— Е? — Шиков наруши тишината.
— Всичко е наред — отвърна Бен и кимна на Майски.
После бръкна в пространството под пачките с банкноти.
Пръстите му докоснаха студена стомана и стиснаха ръкохватката на голям автоматичен колт .45. Ударникът беше дръпнат назад, но трябваше да приеме на доверие, че в цевта има патрон. Опря оръжието в дъното на куфарчето и натисна спусъка. Трясъкът на изстрела изпълни стаята. Куршумът разкъса куфарчето и улучи мъжа, който стоеше най-близо до Шиков. Още преди той да падне, Бен приклекна зад старинния шкаф и стреля по следващата горила.
Елементът изненада имаше страхотен ефект. Въпреки че стискаше готов за стрелба „Калашников“, онзи нямаше време да осъзнае какво се случва достатъчно бързо, за да натисне спусъка, преди вторият куршум на Бен да пробие черепа му и да го стовари на килима. Двама бяха елиминирани. Настъпи хаос. Започнаха да вадят оръжия и всеки миг щяха да завалят куршуми.
Бен обаче не беше сам. Юрий Майски бръкна в джоба на сакото си и извади пистолет. Прицели се напосоки и пистолетът гръмна. Шофьорът на хъмвито се свлече на пода.
Колтът в ръката на Бен изтрещя още три пъти.
Майски също изстреля още два патрона.
После за част от секундата след хаоса настъпи пълна тишина. Шестте горили на Шиков лежаха безжизнени на пода. Дупката в дъното на куфарчето още димеше.
Бен погледна Майски. До момента, в който отвори куфарчето, той не знаеше дали може да разчита на помощта му. Онзи стоеше колебливо, адреналинът караше оръжието в ръката му да трепери. По очите му Бен позна, че дотогава не беше стрелял по човек.
Шиков не бе помръднал от мястото си. Челюстта му беше увиснала и той гледаше стъписано ту Майски, то Бен.
— Обзалагам се, че се чудиш какво точно се случи, Григорий — каза Бен.