— Но…
— Знам какво си мислиш — каза Бен. — Аз не съм агент. Не съм ченге. Вчера бях извън закона и ме издирваха за убийство. Откъде един беглец намира лостове, за да обърне нещата в своя полза и да започне да диктува условия на властите? Нека просто да кажем, че сега нещата са различни. Благодарение отчасти на твоето приятелче, Тасони, сега имам преимущество, с каквото преди не разполагах.
От гърлото на Шиков се изтръгна странен, пронизващ вой. Цялото му лице се тресеше. Дланите му върху бюрото бяха побелели от натиска.
Бен го държеше на прицел.
— Ако говорим за теб, Шиков, обещах си да те убия заради онова, което направи с Донатела и Джовани Страда и с останалите, които умряха в галерията. Сега обаче виждам един слаб, болен и жалък старец, който ще прекара остатъка от живота си в затвора.
Шиков изведнъж пое въздух. Тялото му като че ли изпадна в конвулсии. Посегна към вътрешния джоб на сакото си и го скъса, докато извади флакон с хапчета. Треперещата му ръка ги изсипа на бюрото, грабна две, натъпка ги в устата си и ги преглътна на сухо, като кашляше и се давеше.
— Лекарствата не ти помагат вече, чичо — обади се Майски. — Имаш нужда от помощ. Мога да се погрижа да попаднеш в добри ръце.
Бен наблюдаваше Шиков, докато се съвземе от пристъпа. Щракна предпазителя на пистолета и го спусна до тялото си.
— Юрий твърди, че страдаш от сърдечна недостатъчност. Можеш да се надяваш на максимум година живот. Ако зависеше от мен, бих те оставил да изгниеш в затвора. Обещах на племенника ти обаче, че ще прекараш дните, които ти остават, в относителен комфорт.
— Така ще е най-добре — обади се Майски.
Шиков го изгледа с омраза.
— И, между другото, Шиков — добави Бен, — искам да знаеш, че безценното ти яйце е било намерено и продадено години преди дори да станеш пълнолетен. Пропиля целия си живот да го търсиш. Възможно е и арабският шейх, който го е купил за милиони през хиляда деветстотин петдесет и пета, вече да не е негов собственик. Кой знае? И на кого му пука? За теб то е загубено. Много отдавна. И завинаги.
Като чу тези думи, Шиков сякаш вътрешно рухна, като сграда, заредена с контролирани взривове, които се възпламеняват последователно и я срутват до основи. Той се отпусна бавно над плота на бюрото, после назад в стола с ръка на гърдите. Дишаше учестено и се задъхваше заради течността в белите дробове.
После ръката му се устреми към чекмеджето на бюрото пред него. Преди Бен да успее да реагира, дебелите пръсти на руснака сграбчиха дръжката на чекмеджето и го отвориха, бръкнаха вътре и извадиха стар пистолет маузер. Бен се просна на пода в мига, в който изтрещя изстрелът. Зад него се строши витрина. Шиков насочи оръжието към Майски…
И Бен го застреля в челото.
Григорий Шиков отвори уста и очите му се разшириха от изненада. От дупката на челото му потече струйка кръв.
Маузерът падна от ръката му. От устата му се разнесе продължително кърваво, пенесто хриптене, после тялото му се отпусна на стола пред бюрото.
Юрий Майски се вторачи в трупа на чичо си. Бен го погледна.
— Добре ли си?
Майски прокара пръсти по лицето си. Кимна.
— Да, добре съм.
Тогава главата му експлодира.
75
Бен се обърна рязко. Ушите му още пищяха от силния гръм, изтрещял само на метри зад него. На прага на кабинета стоеше Спартак Гурко. На мястото на дясното му ухо имаше дебела превръзка, а в ръце стискаше руска военна карабина „Сайга-12“. Дебелата цев сочеше право към стомаха на Бен.
Бен стисна колта и мускулите на ръката му се подготвиха за движението, отработвано толкова пъти в миналото. Беше му нужна половин секунда, за да порази целта. На Гурко обаче не му трябваше толкова, за да натисне спусъка, а „Сайга-12“ можеше да отдели краката му от торса и да го размаже на далечната стена. Така всичко щеше да приключи доста бързо.
Бен остави колта да виси до тялото му.
— Трудно умираш, а? — подхвърли той.
Погледът на Гурко се насочи към бившия му работодател.
— Ти ли направи това? — попита той и посочи Шиков с пушката. Хватката върху спусъка се разхлаби. Не много, но достатъчно.
Бен кимна.
— Свършил си работата вместо мен — каза Гурко. — Трябва да ти благодаря. Старецът беше слаб. Беше време аз да поема бизнеса. Сега аз ще бъда Царя.
— Ще получа ли награда?