Гурко се ухили.
— Ти си моята награда.
Бен видя как пръстите се свиват около ръкохватката на карабината. Показалецът побеля около спусъка. При необходим натиск от може би три килограма Гурко беше осигурил два и половина, когато Бен се хвърли заднишком през голямото бюро с всичките сили и ловкост, които успя да събере. Събори стола на Шиков, заедно с трупа и използва инерцията, за да блъсне бюрото с дебелия плот напред.
Карабината на Гурко изтрещя и откъсна голямо парче дървесина от преобърнатото бюро. Около главата на Бен се разлетяха трески. Когато вдигаше колта, за да го насочи, той се закачи за падналия стол на Шиков и излетя от ръката му. Гурко се засмя и щракна лостче на карабината си. Бен знаеше какво означава това. Всеки момент щеше да настане същински ад.
На пълен автоматичен режим при зареден пълнител с голям капацитет „Сайга-12“ беше може би най-разрушителното оръжие от близко разстояние след ядрената бойна глава. Кабинетът изригна. Оглушителен трясък, парчета мазилка, стъкло, дървесина и прахоляк изпълниха въздуха. Само тежкият махагонов плот спаси Бен от сигурна смърт. Карабината изстреля трийсетте патрона от пълнителя за по-малко от две секунди. Бен видя своя шанс. Грабна голям глобус и го запрати към прозореца. Хвърли се след него, без да усеща стъклените иглички, които се забиха в ръцете и краката му, и се претърколи навън.
Намираше се на територията на имението на Шиков. Сградата, от която току-що се бе измъкнал, се намираше на самия бряг на езеро, което се простираше чак до далечните планински върхове. Главната къща беше на стотина метра, продълговата и ниска, заобиколена от цветни лехи и дръвчета. Между двете къщи имаше покрит с бетон двор.
Черното хъмви беше паркирано до джип ранглър, на около петдесет метра от Бен. Хукна към него. Когато стигна, Гурко изскочи през прозореца с гневен рев и насочена карабина. Още един страховит трясък и бетонът около краката на Бен закипя, а ламарината на колата се нагъна като настъпена консервна кутия.
Бен обаче нямаше къде другаде да се скрие. Отвори рязко вратата на хъмвито и се просна на предната седалка. В този момент предното стъкло се пръсна и го засипа със ситни парченца. Протегна ръка, за да напипа стартера, като се молеше ключът да е оставен на място. Улови висящото дистанционно на ключа. Завъртя го. Включи автоматичните скорости и натисна здраво педала на газта.
Хъмвито оживя и полетя напред. Гурко стреля отново и двете странични стъкла на вратите изчезнаха. Бен шофираше почти слепешком, под нивото на арматурното табло. Натисна педала докрай и рязко завъртя волана. Хъмвито поднесе и направи почти пълен кръг, после мина през телената ограда на терена, опъната между бетонни колове. Машината прегази падналата мрежа и продължи нататък по неравния терен към гората.
Бен усети как по кожата му се съсирва кръв от хладния полъх през счупените прозорци. Не беше само кръвта на Юрий Майски. Престана да обръща внимание на болката от срязванията и подкара по-бързо. Нямаше представа накъде се движи. Засега просто трябваше да се измъкне от Гурко.
В остатъка от страничното огледало видя, че Гурко се качва в ранглъра и тръгва след него.
Бен настъпи педала нагоре по стръмен склон. Не виждаше нищо освен муцуната на хъмвито. После изведнъж премина билото и започна да се спуска към камениста падина, която приличаше на каменна кариера с около километър между двете стръмни стени. Изглежда, отдавна не се използваше като кариера, а за други цели. В средата, зад дървен портал и ограда от бодлива тел, се виждаха няколко метални халета, боядисани в масленозелен цвят.
Секунди след това с бясна скорост през билото премина и джипът на Гурко и се понесе надолу върху големите си гуми. Беше свалил предното стъкло, беше насочил оръжието напред с лявата ръка и държеше волана с дясната.
Бен чу изстрелите и усети как едрите куршуми разкъсват ламарината на хъмвито. Склонът ставаше по-стръмен. Ако ускореше повече, имаше опасност да загуби управление. Той натисна спирачката. Не усети никакво съпротивление в педала. Остана залепен за пода, а хъмвито продължаваше да набира скорост. Вероятно куршум беше прекъснал спирачен маркуч и налягането в системата беше паднало до нула.
След като нямаше как да спре, единственото, което му оставаше, беше да удържи волана и да насочи колата към дървения портал. Удари го с над осемдесет километра в час. Залитна рязко напред при сблъсъка. Навсякъде се разлетяха парчета дърво.
Ударът в портала почти не се отрази на скоростта на хъмвито и то продължи да се носи напред. Бен сви, за да избегне металното хале, но хъмвито поднесе и се блъсна странично в съседното. Бен се удари във волана и усети как едно от ребрата му изпука.