Отвори с усилие вратата и на пода падна парче изкривен метал. Измъкна се с мъка и се огледа. Нямаше прозорци и единствената светлина влизаше през дупката в стената, през която беше влязъл. Очите му бързо привикнаха към тъмнината и Бен видя много сандъци — един върху друг, стотици, навсякъде наоколо. Хъмвито беше съборило няколко продълговати сандъка, надписани с бяла боя на кирилица. Два бяха разбити и вътре се показваха наредени автомати „Калашников“. Миришеше силно на смазка. Вероятно това беше оръжейният склад на Шиков.
Бен чу джипът на Гурко да спира отвън.
Той огледа съборените сандъци. Щеше да е добре, ако успееше да намери патрони за АК-47, но те вероятно бяха складирани някъде сред стотиците сандъци и нямаше да е лесно да ги открие. Огледа се и си представи как Гурко влиза с карабината в ръце. Отвори с ритник друг сандък.
Вътре видя масивна стоманена тръба, с двунога стойка в единия край и груб приклад в другия, с издут дулен компенсатор колкото ауспух на кола. В сандъка имаше и патронташ, с ред патрони, дълги петнайсет сантиметра, със заострени върхове.
Беше бронебойна карабина, руско производство. Може би заделена за приятелите на Шиков — талибаните. Точна на хиляда и петстотин метра. Идеална за ликвидиране на патрулиращите бронирани коли на британската армия в провинция Хелманд.
Бен с усилие извади тежкото оръжие от сандъка и усети болка в гърба си. Преметна колана с патроните през рамо. Щом като Спартак Гурко иска да си играе с големи оръжия, щеше да си го получи. Нямаше време да зарежда пълнителя. Дръпна затвора, мушна един от огромните патрони и го щракна на място. Отнесе карабината до дупката в металната стена.
Ранглърът беше спрял на осемдесет метра от него. За карабината в ръцете на Бен това беше изстрел от упор. Той залегна и подпря оръжието на стойката, откри джипа с оптическия мерник и натисна спусъка. Карабината го удари жестоко по рамото и изтрещя като гръмотевица. Болката в ранената ръка беше непоносима. Почти мигновено джипът изригна в огнена топка и към небето се издигна кълбо черен дим.
Ушите на Бен зазвъняха от гърмежа. Дотолкова, че не чу собственото си удивено подсвирване заради мощта на карабината.
Но все пак чу засилващото се боботене на мощен двигател, някъде между металните халета. Той се изправи с гримаса заради болката в ребрата. Погледна по посока на звука и си даде сметка, че онова хале няма покрив. Лоша новина.
Шумът бързо се засили и се превърна в оглушителен вой. Бен дръпна затвора на карабината и празната гилза, с размерите на малка бирена бутилка, изхвърча на земята.
Преди да успее да зареди нов патрон „Черната акула“ се издигна над стените на халето, а роторите вдигнаха буря от прахоляк и отломки. С леко наведената муцуна и вдигната опашка, приличаше на голям метален хищник, тръгнал на лов. В сравнение с 30-милиметровото оръдие отстрани на корпуса, карабината на Бен приличаше на детска играчка.
Докато чудовището приближаваше, Бен зареди нов патрон в цевта, бутна затвора напред и го заключи. Принуден да стреля нагоре под ъгъл, нямаше как да използва подпорите на цевта. Откатът едва не го събори.
Ако това беше филм, хеликоптерът щеше да избухне в огнено кълбо и да се разбие. Но не беше филм. Куршумът отскочи сред искри от дебелата броня на корпуса и толкова. Беше ред на Гурко.
Бен хукна. Оръдието на хеликоптера оживя. Беше толкова скорострелно, че не звучеше като картечница, а като непрекъснат рев. Снарядите, които следваха Бен по петите до халето, в което се скри, дълбаеха дълбоки кратери. Със същия успех Бен можеше да се скрие в картонена кутия. Ламарината на покрива стана като дантела. Една подпорна греда се скъса на две и половината падна с трясък на пода. Бен я прескочи и хукна на метър пред следващия го откос, като за малко не изпусна карабината. Изскочи през задната част на халето секунди преди то да се срути с трясък.
Бен си представи усмивката на Спартак Гурко в кабината на хеликоптера. Прелетя ниско и въздушната струя едва не залепи Бен за земята. Той стисна оръжието. Хеликоптерът зави остро и отново се спусна към него. Беше доста по-бърз и маневрен от всеки друг боен хеликоптер, който Бен беше виждал.
Трябваше да се скрие някъде. Но нямаше къде.
Освен…
Беше безумно. Самоубийствено. Но можеше и да се получи.