Разбира се, аз също ще бъда там!
— Виждам, че отново вириш нос — прекъсва мислите ми неочаквано Мери. Сега това се случва често. Всеки път, когато Артемида надигне глава вътре в мен, чувам Мириам да възразява. Понякога Диана е по-шумната, понякога Мери… Изглежда трябва да мине известно време, преди да станат една роза. Но съм щастлива, че вече мога да различавам гласовете им.
Дали Матиас ще дойде в Ефес? И ако го направи…
Вероятно една октомврийска вечер щяхме да седим един до друг на брега на река Мелес, планината Бюлбюл щеше да се извисява пред нас, а ние щяхме да наблюдаваме залеза.
Вероятно щях да му разкажа за нещата, които са се случили в Ефес преди две хиляди години. От онова, което бях прочела. Или след като сама чуех звуците, долитащи от древния Ефес…
Вероятно щях да му обясня двойствената природа на човека.
— Ние всички сме като Ефес — щях да му кажа. — Дом и на Артемида, и на Дева Мария едновременно.
И за да го объркам още повече, също така щях да му разкажа за брата близнак на Артемида — Аполон. Сетне щях да се усмихна и да му прошепна: „Но Аполон няма значение. Ти също трябва да потърсиш твоя изгубен близнак!“
Ако в една октомврийска вечер всичко стане точно по начина, по който си го представях, самата аз може да стана свидетел на истината в думите: „Мечтите са маята на действителността.“
46
Точно когато започвам да печатам последната глава, виждам Матиас да държи картината пред мен.
Завършена само с добавянето на една-единствена мазка с четката — едно трето крило, проблясващо между крилете на самотната чайка, разкрива, че зад нея има скрита още една птица.
Не мога да откъсна очи от картината, но продължавам да пиша. Само няколко изречения още… и тогава… Ще извадя листовете от принтера и ще ги подам на Матиас.
Ще погледна в очите му за миг, мислейки за двете бутилки вино в първата глава. Ще мисля за началото и за края… Двете вълни в малката приказка, която той ми разказа… За Артемида и Мириам… Двете чайки в картината… Мери и аз… И най-важното от всичко — ще мисля за мама и за мен.
Сърцето ми ще ми каже същото за всичко това. Така че, за да научи Матиас също какво казва сърцето ми, ще му прочета първите думи от моя роман: „Две е едно.“
Епилог
Ефес! Град на двойствеността. Дом както за храма на Артемида, така и за святата къща на Дева Мария. Градът, които приютява и егото, и душата. Типичен пример за суетата и за скромността. Олицетворение на робството и на свободата. Ефес! Градът, в който противоположностите се преплитат. Градът, който е толкова човешки, колкото всяка жива душа.
В една октомврийска вечер те седяха на брега на река Мелес близо до този град — древния град Ефес. Слънцето почти се бе скрило зад планината Бюлбюл, цялата обагрена в пурпурно от лъчите му. Тези, които говореха езика на небесата, им носеха радостните вести за приближаващия дъжд.
— Апостол Павел проповядва на хората, говори им за Дева Мария — каза Диана. — Чуваш ли как тълпата вие, негодува и яростно го проклина? Хиляди се бунтуват срещу новата религия, която им забранява да се кланят на собствената си богиня. Чуй как тропат с крака и викат: „Не искаме Мария! Ние се прекланяме пред Артемида!“
— Артемида? — попита Матиас. — Богинята? Римската Диана?
— Тя няма значение — продължи Диана. — Тя не е нищо повече от една илюзия, измислена и боготворена от другите.
— Говориш, сякаш знаеш всичко за нея.
— Познавам я, както познавам себе си.
— Защо не ми разкажеш?
— Тя е богинята на лова — започна Диана. — Една истинска ловджийка, която използва стрелата си, за да предложи сладка и неочаквана смърт на врага си. Със свободен дух и все пак поробена, зависима и въпреки това горда. Подпряна на едно маслиново дърво, майка й Лета родила нея и…
Диана си пое дълбоко дъх и добави:
— … нейния близнак.
— Но ще се върна на близнака й Аполон по-късно — и докосна ръката на Матиас. — Ще ти разкажа за неговия храм и за словата: „Gnoti Seavton“15, изписани на стената. Също така ще ти разкажа за големия философ Сократ, който не можел да откъсне очите си от тези две думи, когато един ден минал покрай храма на Аполон. Познай себе си — двете думи, които разкриват причината, поради която е била създадена цялата вселена. Първо бих искала да ти разкажа за розата близначка на Артемида, близначката, за която нито Артемида, нито Омир са знаели.
Според легендата един ден Артемида научава от майка си, че има близначка, която е напълно различна от нея. Тя напуска дома си, за да я търси, прекосява океана и влиза в една розова градина, където е помолена да умре с неочаквана и сладка смърт. Преданието разказва, че за да намери своята близначка трябва да чува гласа на розите.
15
Познай себе си — надпис в храма на Аполон в Делхи. Според легендата, когато мъдрецът Хилон попитал „Кое е най-важно за хората?“ делфийският оракул му отвърнал „Познай себе си.“ — Б.пр.