След като прекарва известно време в градината, Артемида се връща вкъщи и намира един ключ, които ще я отведе при нея. Тя страшно се радва и радостта й все още не е помрачена. Не спира да се пита: „Беше ли чуването на розите само мит?“ Но след това си спомня какво й бил казал градинарят през първия ден в градината и така сърцето й намира покой.
„То е отпечатано в сърцето ти, рекъл градинарят. Сега може да не се вижда, но когато дойде подходящото време, ще се появи.“
Гледайки дъждовните облаци на хоризонта, Диана добави:
— Вероятно това време е настъпило, Джон. Виж, октомврийският дъжд приближава…