Утрото се пробуди. Случаен вятър на хладна умора разпиляваше последните прашинки пепел останали в каменното огнище. Цветята се огледаха. Мокра влага на капки покри с воал от забвение всичко. Сивкав прах затанцува около мен полюшван от ритъма на вятъра. Бях сам. Край мен се търкаляше раницата, а иззад един камък надничаше китарата. Огледах се за Никола и внезапно си спомних всичко. Утре вече беше днес. От тъй насетне ще вървим по нови пътеки, макар и през местата познати. Имаше ли думи, които да могат да предадат цялата реалност и цялата приказност на това, което се бе случило. Има избори в живота, които всеки един от нас трябва да направи. Между добро и зло. Между обич и омраза. Между безкрайните възможности на приказното и ограниченията на реалното. Между природата и индустрията. Между скептицизма и вярата. Между ограниченията и свободата. Между тук, сега и утре, далече. Между истинската любов и безсмъртието. Денят, когато трябваше да направя своят избор беше вчера. От тъй насетне ще вървим по нови пътеки…
Забележки и пояснения:
1. Цитата в началото на творбата, всъщност също е авторово творение.
2. Самодивското биле не е пряка референция към канабиса, а по-скоро трябва да бъде отнесено към групата на халюцигените, чието действие се характеризира с типична загуба на Аз-а и състояния на дълбоко проникновение.
3. Началото на песента, която двамата герои запяват край огъня е „Самодива“ на българската група „Балканджии“.
4. Някои прилики с действителни лица и събития са случайни.
По идея на: Димитър Стефанов
Автори: Никола Райков и Димитър Стефанов
Текст на „Песен на Дърветата“: Димитър Стефанов, Николай Димитров и Никола Райков
Текст на песничка на „таласъмчетата“: Никола Райков
Рисунка на корицата: Цветан Ушев
Фотографии: Никола Райков
Благодарности: Ваня, Галена, Милен, Евелина, Никола, Кремена, Виктор, Мариян, Таня, Радка, Недялко, Ицо, Светла, Любомира, Роси, Петя, Явор, Иван, Румянa, Коки, Ясен, Георги, Иво, Мира, Деян, Мая, Калин, Димитър, Сашо, Нина, Мартин
Специални благодарности: Николай, Пламена, Стела, Таня
Посвещава се на: Дядо Бо Ян, за мъдрите слова…
© Никола Райков и Димитър Стефанов — 29 април, 2004