Кафява коса, сини очи, среден ръст… единственото по-забележително нещо, което виждаше у този майор Уест бе, че мъжът изглеждаше достатъчно млад, за да му е син. Тази мисъл го потисна.
Хес отвърна на поздрава.
— Свободно, майоре.
Устните на Уест се отвориха още преди да свали ръката си. Сякаш беше сдържал пороя от думи единствено със силата на волята си.
— Сър, защо съм изтеглен от дежурство? Онези кибертехници могат отново да нападнат. Трябва веднага да се върна горе…
— Познавате ли професор Робинсън? — попита генералът, сякаш изобщо не забелязал вълнението на Уест.
Уест млъкна и примигна смутен. Успя някак с усилие да се овладее, което не остана незабелязано за Джон, и промълви спокойно:
— Само по репутацията — очите му, блеснали от възхита, срещнаха погледа на Джон. — Трудовете на баща ви по бойна стратегия бяха любимото ми четиво в Академията.
Джон му кимна за благодарност и усети усмивката си на изумление, закривила ъгълчетата на устните му. Отдавна… много отдавна се беше измъкнал от изнурителната сянка на бащината слава. Но сега, след непрекъснатия медиен рекламен порой от няколко месеца насам, визиращ него и семейството му, за него бе същинско облекчение да се срещне с човек, който го възприемаше само като син на прочутия си баща.
— Какво знаете за Мисия „Юпитер“, майоре? — попита го Хес.
Уест едва се удържа да не се намръщи.
— „Юпитер“ е един огромен робот. Всичко в него е автоматизирано. Това е работа не за пилот, а за бебегледачка, сър. — Пое си дълбоко въздух. — Всяка маймуна, облечена в пилотски костюм, може да пилотира този кораб извън Слънчевата система и да го закара до Алфа Едно. Без обиди — и той отново погледна към Джон.
— Майоре — прекъсна го Хес с лека нотка на тревога в гласа си — вие би трябвало да знаете, че земните ресурси са пред изчерпване. Челото на Уест се набръчка.
— Разрешете да изкажа мнението си свободно, сър.
— Разрешавам.
— Всеки първолак знае, че технологиите за рециклиране ще спасят околната ни среда. — Той вдигна ръце в израз на едва прикривано безсилие. — Това изпращане на семейството сред галактиката не е нищо повече от един рекламен фокус, за да си продадат повече сода на хора от всички възрасти!
— Първолаците просто ги лъжат — намеси се тихо Джон. — Истински ефективните ни рециклиращи технологии се появиха прекалено късно. Всичките подземни енергийни запаси на планетата буквално са изчерпани. Горивната енергия повече няма да бъде на разположение за масова употреба, а предоверяването на слънчевата енергия може да предизвика непредсказуеми атмосферни аномалии. Озоновият слой се е сринал до 40 процента. След две десетилетия Земята няма повече да може да поддържа човешки живот.
Уест го изгледа.
— Новият глобален Бунт знае истината, както и ние — отрони тежко генералът. — Те строят собствения си хиперпортал и се надяват първи да колонизират Алфа Едно. Ако успеят, те няма да поканят населението на света със себе си през галактиката. „Западните демони“ като вас и мен ще бъдат оставени да измрат на Земята.
Джон заби поглед в пода. Тази реч я беше чувал твърде често в средите на Космическото командване. Нееднократно беше слушал сходни обяснения от устата на баща си по време на Войните на хилядолетието. Никога не ги беше приемал за смислени. Но след време трябваше да си даде сметка, че всичко това представляваше своеобразен фанатизъм. А фанатизмът никога не е рационален…
Хиперпорталът, който бе изобретил, се строеше, за да послужи на цялото земно население и никой не би могъл и да си въобрази нещо друго. Според него само алчните за бързи печалби бизнес среди, същите, които бяха съсипали екосистемата на Земята, можеха да видят в саботажа на Хипергейт примамлива идея. И само някой многонационален картел можеше да разполага с ресурси да започне да строи свой Хипергейт… В залата бе настъпила тягостна тишина и Джон отново вдигна очи.
— … Капитан Даниълс не е болен от грип, нали? — отрони най-сетне Уест.
Хес поклати глава.
— Даниълс беше убит снощи в квартирата си. Прикриващата версия за грипа я измислихме за пресата.
Уест се втрещи.
— Познавах Даниълс… — сините му очи добиха леден блясък. — Трябва да сразим базите им с лазерна артилерия. Един решителен уд…