— Вашият фокус със спасяването беше твърде безразсъден. — Думите на генерала сякаш го пернаха през коленете. — Обяснете се, майоре.
Уест изправи рамене. В гласа му не се долавяше и намек за колебание.
— Приятелят ми беше загазил.
— И вие рискувахте кораб на стойност десет милиарда долара и не се подчинихте на заповедите заради някакъв приятел? — настоя Хес.
— Тъй вярно, сър — Отвърна невъзмутимо Уест. — Точно така постъпих. Сър.
— Става — заяви Джон и собствената му усмивка го изненада.
Хес се усмихна също тъй неочаквано.
— Поздравления, майоре. Вие сте новият пилот на Мисия „Юпитер“.
Лицето на Уест се изчерви, но не от радост, а от чувството, че са го измамили.
— Но, сър — гласът му застрашително потрепна, почти на ръба на противоуставния гняв. — Битката е тук…
— Потегляте утре — прекъсна го генералът, пренебрегвайки протеста на Уест със същата разсеяност, с която беше в състояние да пренебрегне всичко, което не се побираше в рамките на собствените му, предварително обмислени решения. — Утре. Преди Бунтът да е успял да зачеркне тази мисия завинаги. Да отидем сега да огледаме кораба ви.
Четвърта глава
Доктор Захъри Смит стоеше на върха на обрулената от ветровете дюна и се взираше в далечината. Пустинята го обкръжаваше отвсякъде, докъдето стигаше погледът му. Вълни от жега се къдреха по пясъчното безбрежие под керамично синкавия небесен купол. Дребен, фин мъж с изрядно подстригана козя брадичка, той беше от тези личности, които другите смятат за компетентни, но твърде незабележителни. И много грешаха, разбира се.
Смит нетърпеливо се извърна към спътника си. Вече изпитваше жажда.
— Наехте ме само да осигуря шифъра на апартамента на Даниълс — заяви той. — За нищо друго. Свърших си работата.
Анонимният, изискано облечен бизнесмен до него се навъси.
— Намерили са пилот — заместител. Мисията продължава по график. Имаме нужда от по-пряка намеса от ваша страна.
„Заместител. Нима?“ Смит потисна въздишката си на досада.
— Разбирам — отрони той.
Знаеше много добре, че тези непрекъснато подменящи се лакеи от корпорацията не са нищо повече от подвижни автомати за пари. Но го гнетеше мисълта, че дори безименните членове на Борда нямаха никаква представа как стоят нещата при военните. Там изглежда повече не съществуваше нищо друго, освен пилоти. От тези пилоти направо бъкаше — като хлебарки.
— Е, една по-пряка намеса ще ви струва доста — заяви учтиво той. — И се опасявам, че цената ми току-що стана… астрономична.
Някъде отвъд небето се чу почукване. Сякаш съвършената тъмна синева наистина представляваше керамична купа. Смит се пресегна и напипа във въздуха нещо невидимо. Натисна клавиш.
Виртуалният бизнесмен и холографската пустиня се стопиха като сън.
— Стайно осветление — промълви уморено Смит. Внезапно грейналите светлини разкриха пред очите му познатия интериор на лабораторията в Контролния център на мисията и вратата в другия край на стаята, на която всъщност се беше почукало. — Влез.
Вратата се плъзна със свистене и в помещението влезе един от техниците.
— Центърът не е получил резултатите от предполетните ви тестове, доктор Смит.
Смит прекоси помещението към висящото над главата му светлинно табло, върху което бяха проектирани лицата на екипажа на „Юпитер“. „Като мишени“, помисли си той. Свали микрофайловете и ги подаде с усмивка на техника.
— Робинсънови са прегледани сто процента. Всички са в идеална форма, готови да спасят света — усмивката му се разшири и техникът също се усмихна облекчено, без нищо да подозира. — Пожелайте им успех от мое име.
Дон Уест тръгна след генерала и професора по мостика, отвеждащ към вътрешността на „Юпитер“. Огромните му дискообразни очертания се извисиха над него и го накараха да се почувства още по-дребен и безсилен от това, което бяха постигнали думите на генерала. Входният люк лежеше пред него, готов да го погълне в зейналата си паст. Майорът бързо пресметна, че обемът на „Юпитер“ можеше без усилие да побере стотина кораба като собствения му „Орел Едно“.
— Протоколът на мисията е прост — заговори Хес. — Командващ на борда е професор Робинсън, освен ако не възникне бойна ситуация. В този случай, майор Уест, вие поемате командването.