— Очевидно сте изпълнил мисията според уговорения график — заяви поръчителят му, след като се огледа. — Възхитен съм колко подходящо е това място за един акуратен терорист.
При други обстоятелства на Смит сигурно щеше да му хареса чувството за хумор на тази плуваща из въздуха глава. Но присъствието й тук застрашаваше живота му.
— Казах ти изобщо да не ми се обаждаш — изсъска той. — Предаването може да се проследи…
Холографската физиономия придоби разсеян вид.
— Просто исках да изразя искрената си благодарност за вашата безгранична вярност — каза Бизнесмена. — Добре се справихте, докторе. А сега — сбогом — и той се усмихна.
Усмихнатата физиономия на Бизнесмена се стопи в мрака и Смит се намръщи озадачен. Модулът му за препрограмиране започна да излъчва звук, толкова пронизителен, че опъна ушните му тъпанчета.
А после дойде истинската болка, когато рязко пренагретият модул започна да обгаря защитния му костюм. Смит измъкна нажежената клавиатура и изруга, щом тя опърли дланта му.
Но преди да успее да я хвърли надолу, пренатовареният модул освободи енергията си. Агония прониза всички клетки на сгърченото му тяло, когато зарядът го прониза, преди да се стовари върху металния под на тунела.
Улеят отново притихна, тих като гробница. И в утробата му притихна самият Захъри Смит — много, много кротко.
Шеста глава
Комплексът на Космическо командване сякаш грейна със светлината на надеждата в зората на необичайно ясния нов ден.
В стартовата зона, на мостика на „Юпитер Едно“, под бдителното око на Джуди семейство Робинсън извършваше последни приготовления за предстоящия си десетгодишен сън. Уил и Пени първи влязоха в криогенните си камери, облечени в металносребристи защитни костюми, които, според язвителната забележка на Пени, ги правеха да изглеждат, сякаш бяха увити в алуминиево фолио, за да престоят във фризера.
„Повече ми приличат на семенца, заспали в сребристите си семенни люспи…“, помисли си Морийн, загледана в прозрачния криоизолатор, обгърнал Пени. Помъчи се отново да изтласка този образ от съзнанието си. Усмихна се на неспокойната си дъщеря и нежно оправи непокорните кичури на тъмната й коса, паднали над красивите й кафяви очи.
— Недей, мамо! — прекъсна я Пени и раздразнено намести кичурите отново на челото си. — Във „Вог“ пише, че това ще бъде модата след десет години.
Морийн покорно отдръпна ръката си, отдавайки дължимото на усилието на детето да съхрани духа си бодър. Знаеше колко трудно бе за всеки един от тях.
— Не можем ли да й намалим малко от кислорода — обади се Уил от съседната криокамера, — за да не е толкова досадна, когато се събуди?
— А той трябва ли изобщо да се събужда? — отряза го на свой ред Пени.
— Хайде стига! — Морийн се опита да се намръщи, но без да иска се засмя. — Ако ви оставя, ще обърнете този звездолет наопаки!… Лек сън, милички — промълви тихо майката, така, както им го беше казвала всеки път преди лягане, когато бяха още много малки. Целуна ги по челата, което също беше част от стария ритуал за лека нощ у дома, отстъпи встрани, за да даде на Джон възможност да стори същото.
Дон вдигна глава и кимна. Прекъсна действието на широката оперативна предстартова програма, която извършваше от командния мостик на „Юпитер“. Беше извършил последните предстартови изпитания на всички корабни системи, стараейки се по възможност да не досажда, докато Робинсънови се подготвяха за десетгодишния си сън.
Запознал се вече отблизо с истинското семейство Робинсън, той установи, че повече не гледа на тях като на някаква анимирана търговска реклама. Бяха хора от плът и кръв, и макар да бяха малко шантави, след като се бяха заловили за такова изпитание, той разбираше, че заслужават да останат насаме, а присъствието на външен човек като него щеше да го направи невъзможно. И докато ги гледаше заедно, и осъзнаваше какво доверие цареше помежду им… каква любов беше необходима, за да се изправят лице в лице с това, което бяха предприели… той се чувстваше още по-външен човек.
След всичко това не желаеше да гледа повече. Само щеше да му напомни колко не му се искаше да е тук. И как, за разлика от Робинсънови, в тази работа пред него нямаше никакъв избор.
Но сега той се обърна и отново погледна към тях, за което също така нямаше избор.