Выбрать главу

— Ей, Джеб — извика той, поглеждайки надолу. — Виждам къщата ти оттук…

Този отрязък от секундата, в който се разсея, можеше да му струва скъпо, защото в същия миг нашественикът внезапно се превъртя като подхвърлена монета, натисна изтласквачите и камшиците на лазерите му заплющяха, докато връхлиташе право към него.

„Игра на пиленца.“ Уест се ухили, без сам да се усети, докато вражеският кораб яростно го обстрелваше. „Никога досега не я беше губил.“ Отвърна с огън на непрекъснатата канонада, придържайки се към курса, предвещаващ сблъсък, и разстоянието между него и изтребителя на противника започна гибелно да се скъсява.

— Какъв е този звук? — промърмори той. — Май дебелата дама загрява… — Думата „опера“ беше последното, което му хрумна.

Не погледна в екраните. Не искаше и да знае. Очите му се бяха приковали в стремглаво приближаващия се кораб.

— Чувам я. О, да — усмивката му се разшири. — О, да! Сега ще ми запее…

Очите му се озариха от заслепяващия пулс на мълниите. Сега, на ръба на смъртта, се чувстваше по-жив от всякога.

Сред рояка звезди върху цветните дисплеи изгря свръхнова, за да го предупреди за неизбежния сблъсък. Холографското изображение на кораба — нападател блесна върху екрана, в самия център на кръстосаните линии на мерника. Дисплеят се изду около него и се превърна в тактическа мрежа.

— ЦЕЛ ПРИХВАНАТА — обяви компютърът.

— Светлините загасват… — той се разсмя и възбуденият му глас прокънтя. — Завесата пада. Пей, дебела, дърта торба, пей! — И стреля.

Лазерните залпове се стовариха върху атакуващия кораб само на метри разстояние. Той избухна буквално под носа му. Уест изкрещя от възторг и ужас и корабът му прониза Вихъра отломъци.

Нечие тяло, облечено в скафандър, се удари с тътен в прозрачната стена пред него. Уест рязко се дръпна. Пое дълбоко въздух, озовал се лице в лице с анонимния труп, който можеше да бъде неговият собствен, ако късметът му не беше устискал отново.

— Щом си рекъл — промърмори той, — провери маслото.

След миг тялото отхвърча в пустошта и пред очите му се разгърна само бляскавата извивка на Хипергейт, люшнала в скута си звездна лагуна.

Вторият атакуващ кораб изрева под нозете му, със стрелящи оръдия, завихрен като вретено в единоборство с изтребителя на Джеб. Той проследи с поглед рязката странична маневра на Уолкър, измъкващ се от високоенергийното поле на смъртоносните му залпове… Почти.

Един от енергийните камшици удари кораба на Джеб. Лицето на Уест се сгърчи, като видя светещата бръчка, изорана във фюзелажа. Нападателят на Джеб се превъртя в заден лупинг и сега се озова зад опашката му, като продължаваше да стреля.

— Оръжието ми е извън строя — проехтя гласът на Уолкър в шлемофона. Каза го толкова равнодушно, сякаш беше загубил чифт чорапи. — Изхвърлям ядрото на главния двигател.

Ядрото на изтласквача на кораба на Уолкър се освободи и експлодира в огнено кълбо и Уест видя как той излетя назад с необичайната точност на отмъстителния си саблен удар, връхлитайки върху преследващия го нашественик. Изрева неистово, когато нашественическият кораб се превърна в ярка кълбовидна мълния.

— Добър ли съм или какво? — изграчи триумфално Джеб в слушалките му.

Уест отвори уста да му отвърне, но млъкна, чувайки внезапното проклятие на Уолкър, заглъхващо в статичен щум.

— Джеб…? — промълви той.

През включения микрофон на Уолкър доехтя синтезираният глас на бордовия му компютър:

— ВНИМАНИЕ. АВАРИЯ. КОРМИЛНИ СИСТЕМИ ПРЕТОВАРЕНИ.

Уест изруга, вдигна поглед нагоре и разбра накъде се бяха насочили. „Курс на сблъсък с Хипергейт.“

Статичният щум запищя в ушите му, а на борда на кораба на Уест се включи сигналът за тревога.

— СБЛЪСЪК СЛЕД ДЕВЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ — отмери бордовият компютър.

— По дяволите — промърмори съвзелият се Джеб. — Контрол Хипергейт… — и той прекъсна. Гледката на приближаващия се като грамаден железен юмрук хиперпортал изпразни мислите му. — … Тук „Рейнджър Едно“ — продължи той с обтегнат като струна глас. — Двигателите не реагират. Искам помощ. Повтарям…

Уест гледаше, слушаше и едва дишаше. Беше потънал в най-лошия кошмар на най-добрия си приятел и не можеше да се събуди. В ефира се чу нечий непознат глас: