— Някой веднага да събуди шефа!
Седма глава
Роботът нахлу в командния мостик на „Юпитер“ и спря. Централната процесорна единица на кораба включи осветлението и му представи схема на всички детайли от бордовото оборудване, които сензорите му регистрираха. Тромавата машина се запъти към редицата криокамери, надигна металните си крайници и от оксиженните й нокти просветна лъчиста енергия.
Главният компютър, контролиращ всяка стъпка на робота, знаеше всичко за човешките същества, приспани в състояние на анабиоза „… тези странни компютри, изградени на органична основа; толкова крехки системи, толкова лесно уязвими.“ Знаеше как да ги поддържа, как да ги поправи… как да ги унищожи. Самите хора го бяха програмирали и той си знаеше задължението: „Криосистеми — унищожи.“
Роботът изхвърли енергиен залп, който се блъсна в командната конзола на криосистемата. Алармите закънтяха и херметичните вани започнаха да излизат и да се снишават към пода. Електрически заряд заискри около спящите тела.
Роботът продължи напред към навигационния отсек. Спря се с лице срещу навигационната холограма в центъра на мостика и огледа съсредоточено загадъчната красота на изображението. Въздухът бе пронизан от мълниите, свистящи между пръстите му, после започна да се акумулира нов енергиен заряд. Сега роботът беше разбрал по-добре функцията и предназначението на тези системи. Беше разбрал какво трябва да направи, за да изпълни докрай задачата си:
— Операционни системи — унищожи.
Контролният център на Мисията грейна като огромен навигационен екран. Разбудените посред нощ изтощени техници започнаха да включват компютрите под тревожния звън на алармените системи.
Ной закрачи през помещението. Видът му, както обикновено, символизираше самия хаос като изключим изражението, изписано на лицето му. Закова се на място, втренчен в призрачната бедствена картина, разкриваща му се по екраните, светващи един след друг.
„Какво, по дяволите…, помисли си той. Какво, по дяволите…“
— Край на мисията. Събудете ги веднага!
Хората му се заловиха да изпълнят командата още преди да завърши. Ани вдигна поглед от своята конзола. Лицето й беше вледенено.
— Никаква реакция, сър — докладва тя.
Смит се добра до мостика. Главата му кървеше след удара на робота. Добра се тъкмо когато бездушната машина изстреля енергиен залп към навигационния пулт. Той изкрещя, когато пиедесталът се взриви и звездната карта — холограма угасна в празното пространство. Включиха се още алармени системи и всичко около него заехтя в бедствена какофония. Навигационните системи на кораба вече бяха излезли от строя, превръщайки го в неуправляема лодка, понесена от мощното привличане на слънчевата гравитация…
Роботът продължи напред към командния център.
Смит се затътри към криованите и видя как пламъците и пушека ги погълнаха.
— Събудете се, дяволите да ви вземат! — пръстите му трескаво зашариха по конзолата. Не беше сигурен дали говори на Робинсънови или на рухналата апаратура. — Сам не мога да спра тази адска измишльотина!
Очите му се спряха на една защитена редица от клавиши, надписът над която гласеше: СПЕШНО ДЕЗАКТИВИРАНЕ. Удари ги с юмрук. Вдигна очи и видя, че силуетите вътре в колебливо снишаващите се пашкули просветнаха… с изключение на един.
В периферията на зрението му, между подобните на кука пръсти на робота отново просветна мълния.
— Командни системи, унищожи.
Роботът вдигна ръцете си и се прицели.
Запищяха нови алармени сигнали и криованите започнаха да се отварят. Роботът се завъртя върху веригите си.
— Семейство Робинсън, унищожи.
Смит залегна сред разнасящия се пушек, напиращ към него и намери някаква дупка, в която да се свре.
Джон Робинсън се съвзе внезапно. Събуди се с ужас, изхвърлен презглава от сънищата сред дълбините на нищото с помощта на ревящите алармени устройства, пушека и експлозиите. Зашеметен, той излезе от криованата и се спря, зяпнал в лицето на голия хаос, предизвикан от пощурелия обслужващ робот.