И после се изхвърли от кабината си и се завъртя, отблъсквайки ръката на робота встрани от криогенната редица, така, както го изкомандваха инстинктите му за оцеляване, преминали през военната подготовка от годините на младостта му.
— Морийн… — изрева той, тласнат от друг, не по-слаб инстинкт. — Децата!
Морийн зяпна в продължение на един сърдечен пулс, след което същият този безотказен инстинкт я накара да се раздвижи. Извлече Пени и Уил от кабините им и ги придърпа зад една от работните станции за прикритие тъкмо преди поредният залп на робота да изпепели мястото, където току-що стояха.
Джон издърпа пистолет от скобите на стената.
— Освободи предпазител — изпъшка той и залитна назад.
— Гласов отпечатък разпознат — отвърна оръжието. Джон стреля. Лазерът перна главата на робота и я завъртя върху шарнира й.
Роботът се стабилизира и извърна лицето си към него. Никакъв ефект.
Джон се хвърли зад един от командните блокове, а от насочените нокти на машината излетя нова мълния. Режещият изстрел отнесе блока пред него и го отхвърли в стената, а оръжието излетя от ръката му.
— Татко! — извика Уил, който с болка наблюдаваше сцената, сгушен зад майка си. Само да можеше да се спре робота с лазер… „Но с огън не можеш да се пребориш с огъня. Огънят можеш да го надвиеш с вода.“ Уил плесна с длан бутона за повикване на асансьора на стената до него. Когато асансьорът започна да се спуска, той се измъкна от ръката на майка си и се втурна към него.
— Уил, стой! — Морийн се спусна към него, но той се отскубна от нея като подгонен заек. От другата страна на помещението роботът се извърна и го проследи с вдигнатите си метални ръце-оръжия.
Дон Уест се хвърли на гърба на машината тъкмо когато тя стреля. Изпепеляващият залп се отклони, Уил се плъзна по пода и нахълта в асансьора. Уест се хвана здраво за бронята на робота, мъчейки се да измъкне захранващия блок от гърба му.
Роботът пусна електрически импулс по металната си черупка и Уест отхвърча назад. Тресна се в пода като парцалена кукла и криокостюмът му засвятка като бенгалски огън, когато собствената му електрическа верига пламна и започна да се топи.
Плоският череп на робота се завъртя около оста си. Огненочервеното око на сензорния му мерник се съсредоточи в последното петно, където сензорите му подсказваха, че все още се крият хора. Длъгнестото му, насекомоподобно туловище се затъркаля по ходовите гъсеници през пушещите руини. Между свитите му нокти просветнаха издайнически мълнии.
Морийн извърна гръб към чудовището, прикривайки тялото на дъщеря си със своето собствено.
— Извърни поглед, миличка — прошепна й тя.
Затвори очи, тялото й се беше парализирало от очакване, от очакване смъртоносният лъч да я порази, очакване…
Нищо не се случи. Все още нищо не се случваше.
Цяла вечност сякаш, толкова удари на сърцето, и тя извърна сгърченото си лице…
Роботът стърчеше на място, обездвижен. Ръцете му се бяха отпуснали безопасно. Пред очите й индикаторите му примигнаха от активен режим в режим на готовност.
А после Уил излезе от издигащата се асансьорна платформа със саморъчно сглобения си хакерски компютърен пакет — същият този уред, за който тя нееднократно се беше заричала, че никога повече няма да му позволи да го види — и триумфално го вдигна в ръката си.
— Робот! — изкомандва той. — Върни се в служебния док и се изключи.
— Команда приета — отвърна роботът.
Под смаяния и невярващ поглед на Морийн, роботът послушно се затъркаля през пушека, към асансьора. Съпругът й и Дон се размърдаха и се надигнаха, за да видят какво става.
Уил й се ухили и в очите на момчето проблесна нещо, което можеше означава „Е, казвах ли ти, мамо…“ Нотка на истеричен смях се изплъзна от устата й; тя отново се изсмя, този път не толкова боязливо, погледна го и очите й грейнаха от гордост и обич. „Какъвто бащата, такъв и синът…“
— Щом семейството не иска да дойде на научния панаир — каза Уил, оглеждайки се доволен из помещението, — донеси научния панаир при семейството.
— Край на шоуто — измърмори Пени, показала се иззад гърба на майка им. Но въпреки нежеланието й, усмивка на искрено възхищение се изписа по ъгълчетата на устните й.
— Но къде е Джуди…? — сепна се изведнъж Морийн.
Тя бързо закрачи през миазмата от пушек и святкащи електрически вериги към криогенния отсек.
Джон се пресегна и подаде ръка на Дон Уест, който се мъчеше да се изправи на крака.