И последното, което чу, преди контактът окончателно да прекъсне, беше странно извисеният глас на Ной Фриймън, който извика изумен:
— Кучи син.
Дон превключи дисплеите на външна видимост — изображението му показа дисковидния силует на „Юпитер“, нажежен като ковашка пещ. Потни капчици сплав се стичаха към надигащите си планини от пламтящ газ под тях.
— Внимание — обяви компютърът. — Нарушение на топлинната защита.
Но ето, че сега той се беше озовал наистина във вселена, според представите на физика… Пред собствените му очи разширяващите се сегменти на хипердвигателя по периферията на кораба забълваха енергия и корпусът му се обгърна от ослепително силово поле. Изтънителите се заредиха и корабът започна да се удължава, прониквайки през другото измерение. Пламтящият лик на Слънцето странно се огъна, докато хипердвигателят закривяваше пространството около тях.
— Хипердвигателят е готов сто процента — заяви Робинсън. — Майоре, поемете командването.
Втренчен в алчното слънце, Дон се ухили, обзет колкото от хлапашка предизвикателност, толкова и от религиозна вяра.
— Да видим какво може тази рожба… — и той включи хипердвигателя.
— Татко — чу се гласът на Уил Робинсън зад гърбовете им.
С периферното си зрение Дон мерна Робинсън, който скочи от креслото си и се затича през мостика към сина си. Отвори уста да…
Преди да успее да извика, за да ги предупреди, всичко се промени.
Робинсън и синът му бяха захвърлени през помещението от изведнъж надигналата се гравитация, когато ги заля невидимата вълна от трансформираща енергия. Под палубата на мостика същата вълна заля Морийн, Пени и Смит, които в този момент увиваха Джуди с термални одеяла, и ги отхвърли встрани. Същата вълна помете Дон от креслото му и корпусът започна да изчезва, а отсеците на кораба около него запримигваха произволно около него и се стопиха в нищото.
Същата тази вълна изведнъж обля мозъците им, спирайки потока на мисълта, и невъзможното се превърна в реалност. Телата им замръзнаха в полет, заедно със самото време, и вселената погълна опашката си… а всичко, което се случи след това, бе невъобразимо.
В Контролния център на Мисията графичният образ на „Юпитер“ замига и се сля с графиката на слънцето. Ной се взря в екрана, а Ани промълви:
— Не можем повече да ги фиксираме, сър.
Ной най-сетне въздъхна, след като беше сдържал дъха си без никаква полза, и промърмори:
— Божия скорост…
Първият, отскачащ от повърхността на звездата език на ядрен пламък целуна удължения корпус на „Юпитер“; но грейналият му, недостижим силует вече бе преминал извън обсега му.
Корабът пропадна сред слънцето, недокоснат и недостижим, и прозрачният му диск се издължи като косъм, преди да изчезне с мълниеносен блясък от недрата на познатия космос.
Девета глава
Безименният свят се изтърколи в пространството. Пътят му около далечните двойни слънца не бе прекъсван цяла вечност.
До този момент. Високо над ръждивия му лик, сред космическата пустош, се отвори дупка на червей и сред непознатия звезден простор се изсипа кораб. Името на кораба беше „Юпитер Две“.
Безименният свят повече нямаше да бъде същият.
Морийн Робинсън коленичи на пода до Пени. Искаше да се увери, че дъщеря й наистина е добре и е просто твърде зашеметена, за да може да й каже какво й е. Усукалото мозъците им Нещо, което ги бе накарало да замръзнат във вечността, не беше предизвикало някакви видими ефекти, поне тук, долу. Смит изглеждаше онемял от изненада, но според нея това едва ли представляваше особен проблем. Тя се озърна към него и се увери, че стои все така занемял, със скръстени ръце, на същото място от другата страна на помещението.
Изправи се на крака и се сети за Джон и Уил… и вдигна облекчено поглед към прага, щом Джон пристъпи в стаята.
Джон се спря на прага, след като видя жена си, Пени, Смит и празната носилка.
— А Джуди? — попита той. — Къде е Джуди?
Сякаш по ноти най-голямото му дете влезе през отворената врата в другия край на помещението. Закопчавайки циповете на работния си комбинезон, тя измърмори:
— По дяволите, или ще ме стяга, или ще ми виси някъде. Писна ми да влизам и излизам от това нещо — очите й засякоха невярващия поглед на баща й и тя се усмихна.