— „Рейнджър Едно“, тук База Грисъм. Спасителен екипаж изпратен.
Уест разтърси глава и се наклони, докато най-сетне не забеляза насочилите се към тях три спасителни кораба.
— … СБЛЪСЪК СЛЕД ШЕСТДЕСЕТ СЕКУНДИ…
„Ще закъснеят.“ Той отново погледна напред. Хиперпорталът изпълни цялата панорама. Сега можеше да различи всеки детайл по изтерзания, изкорубен метален корпус, плющящите из вакуума разкъсани кабели, там, където вражеският огън или летящите отломки бяха нанесли своите поражения. Включи комовръзката.
— Грисъм, тук е „Орел Едно“. Тези ваши Боксери няма да го стигнат навреме.
— „Орел Едно“ — сряза го гласът в ефира. — Освободи тази честота и се връщай в базата.
Сърцето на Уест изтуптя два пъти, докато вкаменен гледаше как под него корабът на приятеля му невъзвратимо се носеше към неподвижното туловище на Хипергейт, увлечен от силата на инерцията, на която не можеше да се възпротиви.
— Тук „Орел Едно“. Тръгвам след него.
— Забранявам, „Орел Едно“ — сряза го остро гласът на диспечера. — Корабът ти не е съоръжен…
Уест натисна изтласквачите. Космическият му изтребител се гмурна надолу към кораба на Джеб и към масивната структура, която се надигаше с невероятна скорост, за да премаже и двамата.
СБЛЪСЪК СЛЕД ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ…
Едри късове от лавината отломки се удариха по корпуса на портала и се понесоха към тях. Корабът на Джеб дори нямаше да оцелее, за да дочака срещата си с портала…
Уест натисна бутона за стрелба и се ухили доволен, щом лазерите му пронизаха масивните парчета, и те се разпиляха безопасно встрани от траекторията на двата кораба. Той продължи да набира скорост, приближавайки се все по-бързо към кораба на Джеб. Но умът му, както и данните по дисплеите му подсказваха, че все още не е достатъчно бързо.
— Какво, по дяволите, правиш? — изрева изведнъж гласът на Джеб, пронизвайки слуха му.
— Сапунени мехурчета — сряза го Уест. Сега вече можеше да различи Джеб в скафандъра му… прецизната извивка на бръснатата му глава, тъмното му лице, втренчено с невярващ поглед през прозрачния купол на „Рейнджър“. — Спасявам ти задника, глупако! — просъска той.
Но сега вече единственото, което виждаше Джеб, единственото, което изобщо можеше да види, беше разнебитеният корпус на портала…
— Майор Уест — избоботи радиото. Уест стисна зъби. — Корабът ви не е екипиран за спасителна акция. Нямате право да подлагате на риск това съоръжение. Това е пряка заповед. Подчинете се…
Уест плесна ядосано с длан и изключи радиото.
— Все едно, тази станция никога не ми е харесвала — промърмори той към оголената маса изкорубен метал, която всеки момент щеше да изпари и двамата, с корабите и всичко останало. Сякаш се сля с контролния лост, избягвайки отломките, издухвайки с плазмен залп летящите късове от портала по пътя си. Корабът на Джеб се беше озовал точно под него. „Можеше почти да се пресегне и да го дръпне…“
— … СБЛЪСЪК СЛЕД ПЕТ СЕКУНДИ…
— Дон, човече — прошепна Джеб. — Страх ме е…
Най-после Уест дръпна напред, изстрелвайки се покрай изтребителя на Джеб и насочи кораба си право срещу стената от стомана и сплав, гмуркайки се стръмно надолу.
— … ВНИМАНИЕ. ОПАСНА БЛИЗОСТ…
— Джеб — промърмори Уест в микрофона си. — Ще те целуна малко. Не ме разбирай погрешно.
Той се гмурна край носа на Уолкър, фюзелажът му за миг прикри адската гледка пред очите на Джеб.
— Прекалено си близо! — изкрещя в паника Джеб. — Спри. Спри!
— Вдигам — отвърна му Уест с нечовешки спокоен глас. Ръцете му побеляха от напрежение, докато накланяше джойстика нагоре. Лицето му се бе превърнало в маска на такава непоколебима решителност, че нямаше да се познае, ако се погледнеше в огледало.
Приклещен между повърхността на портала и изтребителя на Джеб, той рязко се оттласна нагоре. Носът на „Орел Едно“ се допря и чукна носа на Уолкър като билярдна топка. „Осми номер в страничния джоб.“
Целувката изрита кораба на Джеб встрани, разбира се, през пламтящия зев върху повърхността на портала, където нападателите бяха нанесли пряко попадение, и след това — в чистия космос.
Уест стисна зъби да задържи безмълвния си възторжен вик и собственият му, отблъснат от допира кораб се плъзна на милиметри от повърхността на Хипергейт, изхвърляйки нагоре стружки обръснат метал.